Никога преди това Кенеди не се бе смразява пред нечие дуло. Оръжията й бяха познати: просто инструменти, опасни, но и полезни, които можеше да подчини на волята си. В чужди ръце те всяваха страх, но тя знаеше как да разчита езика на тялото на стрелеца и как да го изпревари. Не можеш да избягаш от пътя на изстрелян куршум, но докато това се случи, имаш достатъчно време за действие. Половин секунда между поставянето на пръста на спусъка и изстрела. В началото на тази половин секунда стрелецът взима решение. В промеждутъка може да се действа.
Но този път беше различно. Като видя оръжието, Кенеди изведнъж усети, че волята й е пречупена и в главата й няма и една мисъл. Стоеше неподвижна не защото се бе вкаменила от страх, а защото не можеше да се застави да помръдне.
Мъжът каза нещо на непознат за нея език. Стреля три пъти толкова бързо, че звуците от трите изстрела се сляха. Кенеди потрепна и се стегна в очакване на смъртта, предполагаше, че тя ще мине през нея като вятър през царевично поле.
Сара Опи се замята в нечовешки танц, когато куршумите я улучиха, но тръгна да пада чак след третия.
Звукът дойде по-късно, прокрадна се над местопрестъплението като ленива гръмотевица след вече угаснала светкавица. С огромно закъснение Кенеди се хвърли напред. Оръжието рязко се извърна към главата й, но този път ударът й беше по-бърз и по-добре премерен и успя да го избие. Влезе в пространството на мъжа и се опита да го бутне, подкосявайки го с крак отзад, но бъркотията наоколо й попречи: блъсна се в стърчащия ръб на една маса и залитна. Усети удар по слепоочието и падна. Стовари се тежко на земята и пред очите й започнаха да се сменят светлина и мрак.
Опита се да помръдне, да се вдигне от пода. Когато отново започна да вижда ясно, но в неестествени цветове, от които й се повдигаше, се озова очи в очи с доктор Опи. Устните на жената бяха бледи като лицето й и помръдваха, без от тях да излиза звук. Треперещите й пръсти дращеха по плочите на пода.
Писъците за кратко замлъкнаха и Кенеди чу като насън част от това, което доктор Опи казваше.
— Гълъб… гълъбът има…
Слаба светлина предупреди Кенеди и я накара да вдигне веднага поглед нагоре. Мъжът с пистолета се бе надвесил над нея. От центъра на гръдния й кош изригна болка и заля всичките й сетива като фойерверк. Ритникът я повдигна и отново я хвърли на пода с изкаран въздух. Едва мъждукащото й съзнание започна да се въздига около невероятната болка, подпирайки се на нея като на голям твърд предмет.
С премерени и овладени движения убиецът — или по-скоро атентаторът, защото той беше точно такъв — помогна на падналия си другар да се изправи. Двамата прекрачиха Кенеди, изчезнаха от полезрението й и тя чу отдалечаващите им се стъпки. Или усети вибрациите им с бузата си, докато лежеше на пода. Писъците отново се извисиха с пълна сила и беше трудно за друг звук да проникне в наситения с тях въздух. А ако тя успееше да си поеме дъх през парещата болка в гърдите си, може би щеше да се присъедини към паническия хор.
Преобърна се по гръб и с много усилия, борейки се със световъртежа и заплахата да изпадне в безсъзнание, успя да се изправи на крака. Поемаше кислород на малки глътки и всеки път я болеше, все едно дъвчеше бодлива тел.
Няколко студенти не бяха успели да стигнат до вратата и просто се бяха свили в ъглите от ужас, докато се бе разигравала страховитата пантомима.
— Повикайте полиция — каза им Кенеди. Произнесе думите неправилно или ги чу погрешно. Езикът й бе надебелял и тялото й се олюляваше, сякаш не можеше да разбере накъде го дърпа земното притегляне.
Въпреки това побягна. Убийците сигурно се връщаха към белия ван. Още имаше време да ги спре или поне да запише проклетия номер на колата. Замалко да падне по стълбите, защото се движеше прекалено бързо и изгуби равновесие. Или така и не успя да го възстанови след удара. Времето подскачаше в пицикато, секундите се откъсваха като от опънати струни под неравните удари на сърцето й. Ръкавът й бе подгизнал от кръв, която изглеждаше по-скоро черна, отколкото червена. Във фоайето студентите се разбягаха от тази олюляваща се като пияна луда жена с окървавено и подуто лице. Кенеди се хвърли към двойната врата, отвори я и изскочи на дневна светлина.