Веднага видя вана, който стърчеше един метър над обикновените коли, запълнили всяко свободно място на паркинга. Единият мъж се качваше зад волана, другият беше отворил срещуположната врата и също се канеше да влезе, но се обърна към охранителя, който, както Кенеди предположи, му бе подвикнал нещо. Ръката на мъжа се придвижи към вътрешността на сакото. Охранителят беше намръщен дебелак, който всеки миг щеше да умре.
— Полиция! — извика Кенеди. Или някаква подобна дума със същите гласни. — Арестуван си!
Атентаторът се обърна към нея, когато тя тръгна между паркираните коли. Двамата се намираха на тясна пътека, на която нямаше нищо друго. Той се взря в Кенеди и изведнъж стана безпомощен, като че ли имаше нужда от контекст, за да разбере какво му казва. Охранителят бе временно забравен, а това си беше постижение. Кенеди тръгна към нападателя и той продължи движението, което вече бе започнал, към вътрешността на сакото си. Тя очакваше да измъкне оттам пистолет, но се оказа нож. През нея премина необяснимо облекчение: ножът можеше да я убие, но нямаше да я унищожи така, както кръстът унищожава вампир. Дори не изглеждаше толкова страшен, макар тя вече да знаеше на какво е способен. Имаше странна асиметрична форма, изпъкнала от едната страна. Продължи да напредва към него, а охранителят отстъпи със сподавена ругатня.
Атентаторът разтвори ръце с едно елегантно движение. Ножът се озова точно в плоскостта на погледа й и тънкото му острие стана невидимо.
— Арестуван си — повтори Кенеди, този път малко по-убедително, макар да й ставаше все по-трудно да говори. — И свали ножа, защото се кълна в Господ, че ще те скопя с него и така на съкилийниците ти ще им е по-лесно да си представят, че си жена.
Мъжът отговори нещо. Същите неразбираеми думи бе произнесъл и вътре в сградата. Замахна, за да хвърли, и Кенеди се стегна като вратар преди дузпа, който вече е решил към кой ъгъл да скочи. Ако той я пропуснеше, щеше да има около секунда, която тя смяташе да използва.
Изведнъж от всички посоки се разнесе глух тътен. Ножът избухна в ръката на атентатора като стоманен фойерверк.
Мъжът не извика, не издаде никакъв звук. Притисна ръка към гърдите си, пръстите му се свиха по странен начин. Погледът му се плъзна вляво от Кенеди. Вторият изстрел попадна в гърдите му и върху светлото му сако се появи ярък червен кръг.
Тогава стрелецът изскочи напред, идваше някъде от портала, тичаше и стреляше едновременно. Куршум разби задното стъкло на вана, друг се удари в нещо, което Кенеди не можа да види.
Атентаторът приклекна — или може би падна — в превозното средство през вече отворената врата. Двигателят изръмжа, задави се и пак изръмжа.
Новопристигналият беше едър мъж, дори по-едър и набит от двамата убийци. Беше само на метър от вана, когато шофьорът тръгна рязко на задна и го принуди да отскочи. Колата се стрелна през тясната пътека, удари се в задницата на друго паркирано возило и се завъртя неконтролируемо, след това пое към портала. Новопристигналият се прицели внимателно и пусна още два куршума. Първият не улучи нищо. Вторият се удари в задния калник, но не уцели гумата. Ванът отнесе пуснатата бариера. Портиерът приклекна и примигна, когато парченцата от нея се разхвърчаха във въздуха. След това колата изчезна. Стрелецът свали странния си револвер и се обърна към Кенеди.
Беше от онези мъже, които веднага ще арестуваш, ако те повикат да прекратиш сбиване в бар, макар типът до него да има татуировка с разярен тигър и да размахва отчупен стол от маса. С пясъчноруса коса, груби черти, доста над метър и осемдесет, с широки рамене и месести ръце — роден да се бие по баровете и да работи тежък физически труд. Трудно беше да си представиш, че подобен човек може да стреля толкова точно.
Воднистите му сини очи не гледаха Кенеди, а раната й, която посочи с безцеремонно кимване.
— Погрижете се бързо за това — каза той. Имаше тих басов глас, който никак не отиваше на изсечените черти на лицето му. — Наистина. Най-добре веднага.
И след това потегли след вана. Портиерът си върна куража и застана на пътя му, но отстъпи веднага, когато видя, че онзи няма намерение да намали скоростта. Само след миг стрелецът също изчезна. Сякаш цялото това нещо беше халюцинация. Като че ли Кенеди бе заспала и сънувала, докато седи пред кабинета на Самърхил заедно с Харпър, който подсвирква фалшиво до нея.