Самърхил се престори, че преглежда купчината листове пред себе си, след това отново погледна към Кенеди.
— Може би имате по-ниски стандарти от останалите, сержант.
— Може би, господине — отвърна Кенеди, без да се бави.
— В Парк Скуеър — започна Самърхил и отново се зачете в документите — установявате, че доктор Опи е потенциална жертва, но въпреки това не викате подкрепление.
— Решихме сами да я приберем. Сметнахме, че е важно да се действа възможно най-бързо.
— И че стандартните оперативни процедури могат да се пренебрегнат.
Кенеди помисли, преди да отговори.
— Преди малко ме питахте за неуместното забавяне, господине — започна тя и срещна погледа на Самърхил. — Да не би сега да казвате, че като сме прибрали доктор Опи, за да я защитим, не сме се бавили достатъчно? Ако е така, моля да си спомните, че убийците вече бяха в сградата. Подкреплението нямаше да стигне при нас преди тях, освен ако не се бе телепортирало. Решихме, че нямаме време, и се оказа, че сме били прави.
— Можехте да останете в кабинета на доктор Опи — отбеляза Брукс. — И да заключите вратата.
— И да заключим вратата? — повтори Кенеди без никаква емоция.
— Да.
— Стените бяха от стъкло, а убийците бяха въоръжени.
Чела си ли изобщо доклада, тъпа кучко?
— Въпреки това — намеси се троснато Самърхил — можем да предположим, че е имало и други кабинети в сградата, чиито стени са били от тухли и хоросан. В ретроспекция всичко винаги изглежда идеално, сержант Кенеди, но сега говорим за способността ви да взимате решения, която накрая е довела до смъртта на колега и на цивилно лице.
Настана тежко мълчание. Кенеди изчака някой друг да го наруши. На Самърхил като че ли му свърши вдъхновението и това й се стори лош знак. Показваше колко малко усилия полага, за да прикрие желанието си да се отърве от нея.
Брукс се обади отново:
— Имало е и друг инцидент. Имам предвид още един сблъсък. Последвали сте двамата мъже, убийците, до паркинга навън.
— Да.
— Където се е появил трети стрелец. И очевидно е ранил един от своите хора.
— Не мисля, че бяха заедно. Той действаше срещу тях, не заедно с тях.
— Значи е бил много лош стрелец.
— Изби с куршум ножа от ръката на единия бандит. Улучи го още веднъж, преди той да успее да се качи в превозното средство, с което се канеха да избягат, а след това простреля и самата кола, докато тя се движеше. Бих казала, че беше доста добър.
Брукс удостои този отговор само с шумолене от събирането на листове.
— И той остана, след като ванът замина?
— Да. За кратко. След това тръгна да ги преследва.
— Опитахте ли да извършите арест, сержант?
Кенеди си прехапа устните, за да не каже първото, което й хрумна.
— Както ще видите от доклада ми — отговори тя накрая, — вече се бях опитала да арестувам двамата убийци. Намесата на третия мъж дойде в момент, когато те се канеха да ме нападнат за втори път. Освен това не бях въоръжена. От полицай без оръжие, действащ съвсем сам, не се изисква да задържи заподозрян, освен ако не е напълно сигурен, че може да го обезвреди.
Особено когато той току-що ми е спасил живота.
— Значи се връщаме до липсата на подкрепление.
— Предполагам, че да.
— Описанието, което дадохте на третия мъж, е много схематично.
— Сигурно съм се разсеяла от счупените ребра и раната на рамото ми.
Брукс вдигна вежди в невинна почуда, направи се на безукорна жертва на незаслужен сарказъм.
— Тонът ви никак не ви помага, сержант — каза Самърхил.
— Сигурна съм, че е така.
Търпението й бе на привършване. За щастие и техните въпроси бяха на привършване. Шефът й обаче си бе оставил най-сладкото за накрая.
— Нека се върнем към събитията в компютърната лаборатория — каза той. — По-специално, стрелбата срещу доктор Опи. Детектив Харпър вече е бил ранен, когато откриват огън по нея, нали?
Кенеди кимна предпазливо.
— Да.
— Но мъжът с ножа, който е нападнал първо него, а след това и вас, е бил на земята.
— Точно така.
— Когато вторият мъж е извадил пистолета и се е прицелил в доктор Опи, вие къде се намирахте спрямо двамата мъже?
Вече разбираше накъде водят въпросите му, но нямаше как да го избегне.