— Бях между тях — призна тя.
— На, да речем, на три метра от стрелеца?
— Горе-долу.
— Кое от двете? Горе или долу?
— Долу, вероятно. На около два метра и половина.
— Значи две крачки. И оръжието е било насочено покрай вас срещу някого другиго. Според вас дали е имало възможност да се опитате да обезоръжите стрелеца, преди да натисне спусъка?
Кенеди си спомни онзи миг на смразяващ ужас, в който се изпариха способностите й да мисли, да се движи и да действа. Причината да застине тогава се коренеше в друг спомен: как Маркъс Дел се втурва към нея и я стиска за гърлото, как след това пистолетът й се озовава в ръката й и тя пуска 40-калибров куршум на кратко, но изпълнено със събития пътуване през гръдната кухина на Дел.
Някои рани бяха болезнени и не би си позволила да ги отваря отново с лъжа.
— Стана много бързо — каза тя, като си даде сметка, че не е много уверена и гласът й трепери. — Вероятно… вероятно за миг се поколебах. Трудно ми е да си спомня. Но стрелецът беше много бърз. Беше професионалист.
— Стрелял е три пъти. Това му е отнело няколко секунди.
— Предполагам.
— Но не сте имали достатъчно време, за да се намесите?
— Казах ви, че не помня.
Самърхил започна да си събира книжата и ги пъхна обратно в папката.
— Е — каза той, — ще обмислим решението си. Моля да останете на разположение през остатъка от деня. Ще ви съобщим резултата, преди да си тръгнете тази вечер.
Беше толкова внезапно, че мозъкът на Кенеди все още бе пълен с образи, които й противоречаха и я обвиняваха. Очаквала беше този миг, но се оказа неподготвена, когато дойде.
— Това ли е всичко? — попита тя и гласът й прозвуча глупаво и кисело в собствените й уши.
— Засега — да — отвърна Самърхил. — Може би ще искате да говорите с „Човешки ресурси“ за механизмите на процедурата. Госпожа Брукс ще е на ваше разположение до края на деня.
Сега или никога, настъпи решителният миг.
— Всъщност, господине — каза Кенеди, — бих искала да говоря с вас. Насаме.
Шефът й точно затваряше папката с документите, а заедно с това и нейната кариера. Затова вдигна изненадано поглед.
— Мисля, че разполагаме с цялата информация, която ни е необходима, сержант — каза той.
— Това е информация за разследването — настоя Кенеди с равен и любезен тон. — Но е поверителна и мога да я обсъждам само с полицаи, които работят по него.
По лицето на Самърхил се изписаха последователно множество емоции, прикрити с прозрачната маска на професионалната сдържаност.
— Много добре — каза накрая. — Ще я обсъдим в моя кабинет. А след това — обърна се той към Брукс и Ладброук — ще дойда при вас.
Когато затвориха вратата на кабинета му, Самърхил се тръшна на стола си и демонстративно не покани Кенеди да седне на другия. Въпреки това тя седна.
— Какво искаш да ми кажеш? — попита той.
— Имам циганска кръв — каза тя. Гласът й още не се беше успокоил.
Самърхил се взря в нея леко учуден.
— Какво?
— Стегни се, Джими. Мога да ти предскажа бъдещето. След два месеца, може би три, те виждам как си опразваш чекмеджетата на бюрото и тръгваш към залеза. А навън вали. Вали като из ведро.
Физиономията на Самърхил показваше, че смята думите й за пълни глупости.
— Каза, че имаш информация по случая — припомни й той хладно.
— За разследването — поправи го тя. — Да. Имам. И вече е в пощата ти, седи там от цяла седмица. На пощенския сървър на отдела също и бог знае къде още. Централната поддръжка пази копия от всичко, нали? Значи който иска, може да я види. Заглавие: „Разследване за Стюарт Барлоу“. Моля, заповядай, погледни.
Самърхил наистина намери имейл от нея предната седмица. Сви рамене.
— Е, и?
— Провери датите. Съобщението е от вечерта, преди да отидем до Лутън, за да се видим със Сара Опи. Беше в кутията ти и когато дойде на работа на следващия ден, само че ти закъсня. Знам, защото те чакахме повече от час, преди да се откажем и да тръгнем да разпитаме свидетелката.
Самърхил й направи нервен знак с ръка да каже каквото има да казва.
— Ти изобщо прочете ли имейла, Джими? В него ти казвах, че случаят е придобил страховити измерения. Предлагах ти да преразгледаш бройката на екипа, който работи по него, и обхвата на разследването. Исках от теб спешно да определиш приоритетите.
— Всичко това — прекъсна я Самърхил — не променя фактите. Ти си отишла без подкрепление и едно цивилно лице е загинало. Както и твоят колега, който беше нов и чакаше заповеди от теб.