Кенеди кимна.
— Да — каза тя мрачно. — Така беше. Той умря в ръцете ми, Джими. Никога няма да забравя това. Но доколкото си спомням, първият ти въпрос в онази стая беше защо сме чакали толкова дълго.
Самърхил вече клатеше глава.
— Не, не, сержант. Съжалявам. Това няма да мине. Нямаше ме, защото бях в Уестминстър по служебни дела. И в мое отсъствие от теб се изисква да намериш друг висшестоящ.
Кенеди го беше измислила дотук. Останалото беше предположение, за което или щеше да се окаже права, или да сбърка. Спомни си как Харпър бе положил глава в скута й и кървеше до смърт. Ужасът на онзи миг, все още жив в съзнанието й, й послужи като отвес, който й позволи да запази равновесие.
— Може би — позволи си да каже тя. — Може да си бил в Уестминстър. Но за пети или за шести път чувам тази история с комисията по финансиране и първият път беше през януари, още преди да свърши ваканцията на парламента. Ти някога имаше проблем с алкохола, нали, Джими? Няколко порицания, веднъж дори се стигнало до дисциплинарна комисия, или поне така се говори. По очевидни причини аз вече се откачих, но не мисля, че такъв проблем се преодолява лесно. И така, моята теория е, че полицай Рол носи два тежки кръста. Единият е да те прикрива, когато закъсняваш, а вторият е пълната й липса на въображение.
Млъкна. Ако таванът щеше да падне върху нея, сега беше моментът. Самърхил мълча дълго, преди да проговори. Гласът му, бе доста по-овладян, отколкото тя се беше надявала, и много по-агресивен. Посрещна откоса й изправен, а не клекна и не започна да търси зад какво да се скрие.
— Детектив — каза той, — ти изглежда си мислиш, че можеш да отклониш вниманието от себе си, като атакуваш мен. Нека повторя, ако не си ме чула първия път. Заради теб загина полицай. Опитите ти да ме изнудваш не биха повлияли…
— Освен това ще те съсипя — каза Кенеди.
Самърхил продължи да говори едновременно с нея, затова тя не беше сигурна, че я е чул, но посланието бе изписано и на лицето й.
— … на решението на независимата комисия, от която аз съм само…
— Рол те прикрива. Ще ти разкажа играта.
— … една част. Решението е на всички ни.
— Тогава искам викингско погребение — каза Кенеди през стиснато гърло. — Давай. Защото това е всичко, което имам. Но се кълна в Бога, Джими, че ако ми направиш мръсотия, дори ако просто се опиташ да ме държиш настрана от това разследване, ще накарам адвоката ми да крещи от всички покриви, че Харпър е умрял, защото си бил прекалено пиян, за да дойдеш на работа. Ако се окажа права, ако не са те викали в парламента в онзи ден и не намериш нито един депутат да го потвърди, тогава вписването на обяснението на Рол в регистъра ще е достатъчно, за да докажа, че си излъгал. Ще те разпънат на кръст. Това няма да върне Крис Харпър от мъртвите, но ще ми донесе усещането, че през обичайните лайна си е проправила път и малко справедливост.
Накрая и двамата се бяха изправили на крака и стояха лице в лице. Неговите думи свършиха преди нейните.
— Уведоми ме, каквото и да стане — промълви тя и изведнъж се почувства отвратена от него и от себе си.
Излезе от кабинета на Самърхил без да поглежда назад, отиде в общата стая, за да изчака решението, но атмосферата там беше толкова гъста, че с нож да я режеш. Всички знаеха за комисията и защо е свикана. Заради нея бе загинал детектив. Никой не искаше да я погледне в очите. Дори не беше сигурна, че и самата тя би искала да го направи в този миг, ако наоколо имаше огледало. Обективно знаеше, че Харпър вече беше ранен, когато тя застина пред дулото на пистолета. Ако беше действала по-бързо, нямаше да го спаси, но щеше да спаси Сара Опи.
Толкова пъти го беше премисляла, че спомените се бяха разпаднали на парчета и се съединяваха неправилно, под грешни ъгли, ставаха размазани и неразбираеми. Но въпреки това тя успяваше да се справи с тях.
23.
Куутма беше далеч от Лондон, когато получи обаждане от групата на Авидан. Всъщност беше в Москва и оправяше комуникационните мрежи, разкъсани, след като Тилмън уби руснака Картоев. Седеше в преддверието на руския министър на икономиката, което бе с размерите на половин стадион. Пътуваше под обичайната си самоличност и чакаше да види дали ще го приемат.
Когато Авидан му каза за мистериозния стрелец, който се появил прекалено късно, за да саботира мисията, Куутма веднага разбра по описанието на височината, телосложението, косата — светлокафява или бледочервена — и разбира се, по точността на стрелбата, че това е бил Тилмън. Притесненията му се оказаха съвсем основателни: Тилмън се бе позабавил, но след смъртта на Картоев наистина целта му беше само Лондон. А сега бе намерил и връзката между Майкъл Бранд и последните смъртни случаи, които вече се разследваха като убийства.