Сега си даде сметка, че това наистина означава много за нея. Гласът й трепереше. Когато заговори за това, в ума й изплуваха онези сложни чувства и тревоги, които се бяха обвили около стореното от нея с Маркъс Дел. Това, което Тилмън беше направил с убиеца на Харпър, бе различно. Но в този миг разликата й се стори малко размита.
Тя стана и Тилмън си прибра ръката.
— Добре — каза той, — задръж монетата. Имам и други. Много ще ти е трудно да обясниш откъде я имаш и дори още по-трудно да я заведеш като улика. Съжалявам, че не се споразумяхме, сержант Кенеди. Ако размислиш, имаш номера ми на мобилния си, нали? Но не ми се обаждай, ако не си готова да споделяш. Това е последното безплатно нещо, което ти давам.
Погледът му, докато произнасяше тези думи, се запечата в ума й, защото напълно се разминаваше с казаното. Говореше като корав мъж от филмите, а изглеждаше като човек, висящ от ръба на небостъргач, чиито пръсти вече не го държат и всеки миг ще полети към гибелта си.
Тръгна си, без да докосне уискито.
Кенеди допи своето на екс.
Когато се прибра, благодари на Изи, сложи баща си да си легне и се върна към папката. Зарови се в мрачните й дълбини за около час, ала не откри и една златна прашинка.
Но имаше неща, които можеше да провери, цели три.
Последните думи на доктор Опи, преди да умре. Кенеди ги бе споменала в доклада си, но те като че ли не водеха наникъде и бяха пренебрегнати. Разследващите бяха сметнали, че не им вършат работа.
Снимката, която намери в кабинета на Барлоу. На разнебитената сграда в някакво забутано неизвестно място с безсмислени комбинации от знаци на гърба. Барлоу я беше скрил. Убиецът му — или някой друг — бе претърсил дома и кабинета, но не я беше намерил. Или я беше намерил, но бе сметнал, че е маловажна, и не я беше взел. Последната хипотеза не й помагаше много, но трябваше да я има предвид.
А също така и ножът.
Дълго не можа да заспи. Непрекъснато мислеше за налудничавия поглед на Тилмън, преди да си тръгне. И за тринайсетгодишния му поход през пустинята, без да е сигурен дали той ще го отведе до обетованата земя. При случаите на отвличане повечето детективи определят шансовете за успех с правилото за трите дни. През първите три дни вероятността жертвата да се появи жива беше петдесет на петдесет. На всеки три дни този шанс намалява двойно.
Дали Тилмън наистина вярваше в откачената си мисия, или чрез нея се опитваше да не мисли за почти сигурната възможност жена му и децата му да са мъртви?
И в двата случая тя подозираше, че само преследването го държи още жив. Беше като акулите, които умират, ако спрат да се движат.
26.
Сутрешната оперативка беше изпитание за мъжкия дух, както и за женския. Самърхил я откри, като обяви едната им посока на търсене за напълно закрита.
— Както знаете — започна той, — иззехме всички компютри на професор Барлоу. Двата в колежа и единият в дома му. Дадохме ги на компютърните ни специалисти, да видим какво могат да изкопчат от тях. Оказа се, че нищо. В машините няма файлове, имейли, снимки, дори интернет история. Някой ги е преинсталирал и е изтрил каквото е имало. И от трите компютъра. Барлоу е имал няколко външни твърди диска, но и те са празни. Намерихме и пет-шест компактдиска, но и на тях нямаше нищо, дори не бяха форматирани. Друго нямаше. В момента проверяваме архива му на хартия, но и в него засега не откриваме нищо ново, което да ни върши работа.
Кенеди си спомни влизанията с взлом в дома и кабинета на Барлоу. Може би точно това е била целта им: изтриването на информацията, а не кражба. Щом компютърните специалисти, които не просто изстискваха кръв от камък, ами те питаха и в каква кръвна група я искаш, не са успели да намерят нищо, значи работата бе свършена професионално. Повечето хора си мислят, че като натиснат бутона за изтриване, се отървават от даден файл, а всъщност не знаят, че така просто го маркират и позволяват върху него да се пише. Убиецът на Барлоу е бил много по-прецизен.
— Ами останалите жертви? — попита тя. — Техните компютри и книжа също ли са иззети? Ако предположим, че мотивът по някакъв начин е свързан с проекта на Барлоу за Скоросмъртницата…
Коумс само въздъхна и поклати глава, но Самърхил я прекъсна:
— Изобщо не предполагаме нищо подобно, сержант — каза той. — Ако мотивът е свързан с проекта, то е по косвен начин. Проектът е събрал жертвите, макар преди това да са контактували през форума на „Знаещите“. Но след като са сформирали екип, са се замесили в нещо, което е привлякло вниманието на много професионална и организирана група убийци. Вероятно са купили документ или друг артефакт от черния пазар и без да искат, са ядосали престъпния картел, който им го е продал. Има много вероятни сценарии, които биха могли да обяснят смъртните случаи, но малко от тях са в пряка връзка с изследването на Барлоу. Хората обикновено не стават убийци заради научни разногласия.