След това — нищо.
А после — фатални падания по стълби, компютри под високо напрежение, шофьори убийци, които бягат след катастрофата, и размахване на ками посред бял ден.
Как ли е отговорил Барлоу на Бранд, почуди се Кенеди. Не е написал нищо в темата, дори не е поискал телефон за връзка. Може би е влязъл в профила на Бранд и е взел оттам негови координати. Тя влезе в профила на Бранд, но там нямаше нищо, само име, нищо друго.
Откри, че АУИ е съкращение за Астурийския университет в Испания. Но ако Барлоу е тръгнал по тази следа, тогава сигурно беше открил, че Бранд е измамник. А по-вероятно е да беше решил, че в исторически форум биха влизали само историци, и изобщо да не е проверил.
Значи му е изпратил лично съобщение. Паролата за лични съобщения беше различна, но модераторът на „Знаещите“ им беше дал и нея. Кенеди отвори този архив в друг прозорец. Под името на Барлоу имаше около двайсет и пет съобщения, но те не бяха до никого от членовете на екипа, работещи по проекта.
Имаше съобщение до Сара Опи, изпратено малко по-късно от останалите: „Сара, помниш ли разговора ни на вечерята на Основателите? Мислиш ли, че ще е възможно да направиш това, за което те помолих, като използваш собствената си система или компютъра си в работата? Обади ми се да го обсъдим“. Другото съобщение беше до Майкъл Бранд от същия ден като неговия постинг във форума. „Господин Бранд, заинтригувахте ме. Знам, че Девани е разговарял с вас на Франкфуртския панаир на книгата, но също така знам, че не ви е казал нищо. Как разбрахте за нас? Моля, не отговаряйте във форума. Предпочитам да не вдигаме шум около това. Вътрешният ми номер в колежа е 3274.“
След това — нищо, което да има връзка с проекта. Кенеди реши да разгледа личните съобщения и на други „Знаещи“, за да види дали някъде не споменават Скоросмъртницата. Може би нарушаваше заповедта за влизане в личните данни, но това щеше да има значение само ако пипа нещо, а тя не го правеше. Скоросмъртницата не беше много популярна тема. Никой не клюкарстваше за големия проект на Барлоу, нито изказваше предположения с какво точно се занимава. Изглежда на никого не му пукаше. Заглавията на темите, които тя разбираше, се отнасяха за пари — изследователски грантове, бюджети на катедри, дневни, финансирания от лотарията, прехвърляне на капитали, монети, намерени зад възглавниците на дивана. Парите все не стигаха и никой не беше сигурен дали следващия месец ще има доходи.
На всички им беше трудно, с изключение на Стюарт Барлоу и малката му компания. Те работеха за удоволствие. А сега бяха мъртви.
Денят премина в търсене без посока, мъчително бавно и досадно. Кенеди се отърси от скуката, когато отиде до бюрото на Харпър, за да прибере свързани със случая документи, които той евентуално беше забравил. Под някакви ненужни книжа за вътрешна употреба откри молбите до Интерпол, които беше попълвал, за да иска информация за Майкъл Бранд. Това бяха оригиналите, които бе изпратил по факса. Тя ги прегледа и откри, че Харпър е допуснал елементарна грешка. Поискал беше да го уведомят само за случаите, по които Бранд е посочен като заподозрян или потенциален свидетел. Имаше много други възможности това име да изскочи в показания на други хора и тя искаше да провери и тях. Изпрати поправена молба — същия формуляр, но с повече отбелязани кутийки. И тъй като не се наложи да попълва нова, нямаше защо и да я носи при Самърхил за одобрение. Само написа името и номера си в дъното на листа и с болка задраска името на Харпър.
Обади се на още няколко места да пита за ножа, но не получи никакви резултати и си тръгна от работа точно в пет следобед — нещо, което правеше за първи път от седем години.
Изи се учуди, като я видя да се прибира преди шест. Изглеждаше почти възмутена.
— Никога не си се връщала толкова рано — каза тя, докато си събираше нещата. — Какво, да не би днес да не са станали никакви престъпления?
— Работя в отдела по тежки престъпления — отвърна Кенеди. — Днес имаше, но всички бяха леки.