„Р52
Р75
NHII-1, III-1, IV-1
Eg2
В66, 75
С45“
Никой не знаеше какво означават те.
Кенеди смени метода и се допита до интернет търсачките. Оказа се безполезен ход, защото поредиците от букви и цифри се появяваха навсякъде — в серийни номера на стоки и резервни части, номера на коли и влакове, на какви ли не места. Нямаше как да ограничи търсенето.
Реши да провери в служебната база данни записките на останалите детективи по случая, за да види дали няма нещо ново. Но не успя да влезе с паролата си.
Огледа се. Никой от другите й колеги още не се беше върнал, но Макалиски бе оставил компютъра си включен и не бе излязъл от системата — което си беше дисциплинарно нарушение, стига някой да си направеше труда да го докладва. Кенеди отиде до бюрото му и отвори папката оттам.
Това, което видя, я накара да започне да ругае монитора с широко отворени от учудване очи.
Не си падаше по грубостите, но измина доста заплашително пътя от общата стая до кабинета на шефа. Рол се учуди, като я видя.
— Той… не приема… — започна тя.
— Няма да се бавя — отвърна Кенеди и я подмина.
Самърхил говореше по телефона. Вдигна очи, когато тя влезе, но това беше единствената му реакция.
— Да — каза той. — Да, господине. Знам това. Ще направим всичко възможно. Благодаря ви. И на вас.
Остави слушалката, погледна Кенеди през бюрото и вдигна вежди, за да я подкани да говори.
— Отрязал си ми достъпа до материалите от разследването — каза тя.
— Не точно.
— Не мога да вляза с моята парола. Как така „не точно“?
— Това е просто технически проблем, Хедър, нищо повече. Ти си обект на разследване, всичките ти оперативни файлове трябва да бъдат щателно прегледани от „Човешки ресурси“ и Независимата комисия за оплаквания срещу полицията. Това неминуемо означава, че паролата ти вече не е толкова сигурна. Ще получиш нова до ден-два.
— А междувременно искаш от мен да ви купувам чай.
— Не разбирам какво…
Кенеди хвърли разпечатката на бюрото му. Той се взря в нея известно време, докато разбере какво е: страница от бележките на Коумс от предния ден, добавени в папката в 19:30 часа.
— Коумс се е видял с Роз Барлоу вчера следобед и тя му е казала да си гледа работата — обобщи Кенеди.
Самърхил кимна.
— Да. Струваше си да я попитаме дали брат й е говорил някога за работата си, както ти предложи. Но тя не е оказала никакво съдействие.
— Джими, тя е питала за мен.
— Знам това.
— Отказала е да говори с Коумс и изрично е поискала да говори с мен. Кога смяташе да ми кажеш?
Той я погледна, но в очите му нямаше извинение.
— Ако прочетеш и останалото от доклада на сержант Коумс, ще видиш, че според него Розалинд Барлоу е нямала какво да добави към показанията, които вече е дала. Той препоръчва повече да не бъде посещавана.
— Глупости! — избухна Кенеди. — Поискала е аз да говоря с нея. Дали това означава, че няма какво да каже, или че Коумс се е държал като пълен задник и е приличал на анимационен герой с писклив глас, а тя предпочита да се среща с човешки същества?
— Кенеди, посъветвах те да внимаваш с острия си език. Няма да толерирам обиди към колеги.
Тя сви безпомощно рамене.
— За бога — каза с измъчен глас, — работя ли по случая или не? Ако не ми дадеш да върша нещо съществено, Джими, какъв е смисълът да стоя тук?
При тези думи Самърхил като че ли се поокопити, сякаш ги чакаше отдавна и се радваше, че най-накрая ги чува.
— Да не би да искаш прехвърляне? — попита я той. Бутна стола си назад към шкафа. Кенеди знаеше, че в него се пази цялата документация на отдела, включително и формулярите за личностна несъвместимост, какъвто бе посъветвала Харпър да попълни. Полицаят иска прехвърляне по лични причини, които се отразяват на ефективността на работата.
Изсмя се.
— Не — каза тя и ръката на Самърхил се върна обратно в скута му. — Съжалявам, че ще те разочаровам, Джими. Не искам да ме прехвърляш. Мислех, че приключихме този разговор и че се разбрахме. Но май съм много наивна, нали? Добре, продължавай в същия дух. А междувременно кажи на Рол да ми даде временна парола. Може да ме държиш на каишка, щом искаш, но само да си посмял да ми вържеш очите.
Стана и го изгледа с подозрение и неприязън.
— Няма да говориш с Роз Барлоу, Хедър — каза й той. — Ще си загубиш времето, а враждебността й към нашия отдел и към разследването я прави ненадежден свидетел.