— Картелите на организираната престъпност се държат като армии.
— О, сигурна съм, че е така. Но поправи ме, ако бъркам — не се ли държат и като корпорации? Внос-износ, дистрибуция, търговски отдели, добро финансиране и големи обороти. Ако нещата, които продават, не бяха незаконни, щяха да са в списъка на списание „Форчън“. Дали се интересуват от откраднати антики? Не мисля. Сигурно става въпрос за друг вид престъпници, които нямат световна инфраструктура.
— И това докъде ни води?
— Дотам, че продължавам да се чудя за Майкъл Бранд, Лио. Това е една от причините да ти се обадя. Мисля, че няма да разрешим този случай само с индуктивна логика като Шерлок Холмс. Може би имам нужда от това, което ти си събрал.
— Една от причините? А другите?
— Ще стигна и до там. Разкажи ми за Майкъл Бранд.
— Ако преди това ти ми кажеш нещо.
— Питай.
— Забелязах, че не смяташ Бранд за преследвача на Барлоу. Говориш за тях като за две отделни личности. Защо?
— А, да.
Трябваше да си помисли, преди да му отговори. Направила беше това предположение доста рано и отдавна не се бе връщала към него.
— Най-вече защото Барлоу се е запознал с Бранд в интернет. Срещнали са се малко преди да бъде убит. Очевидно има вероятност Бранд да е преследвачът, но защо ще си прави труда да си създава фалшива самоличност на заинтригуван учен и едновременно с това ще следи Барлоу като някакъв треторазреден детектив?
— Два различни подхода към един и същ проблем — каза Тилмън.
— Да — потвърди Кенеди. — Мисля, че е точно това. Знаем, че някой е ровил в нещата на жертвите — в домовете, кабинетите, компютрите им. Търсили са нещо, но не са го намерили. Майкъл Бранд се е сприятелил с Барлоу. Това е лигавата, подхлъзваща част от уравнението. Но може би е накарал един от хората си да следи професора по петите и да види дали няма да намери това, което търсят, по този начин.
— И когато и двата подхода са се провалили, са избили всички.
— Точно така. И внимателно са преровили вещите им.
— Добре.
Тилмън помълча известно време. Кенеди чакаше. За него Бранд беше центърът на всичко. Нямаше друг начин след това, което й разказа предишния път. Предполагаше, че това, което се кани да й каже сега, ще докосне болезнения възел, стегнал живота му. Но изобщо не беше подготвена за онова, което накрая чу.
— Бранд е купувач.
— Какво!?
— Или доставчик. Някой, който намира и придобива нещо за друг.
— И какво е това нещо?
— Може да бъде всичко. Каквото си пожелаеш. Няма конкретна тясна специалност. Оръжията и лекарствата са постоянни величини, но също така и други неща. Компютри, части за компютри, софтуер, инструменти, електронно оборудване за наблюдение, дървесина, витамини. И… наред с всичко останало…
Кенеди реши да запълни наелектризираното мълчание:
— Жени с точно три деца.
— Да.
— Добре. Да предположим, че случващото се сега е част от същия модел. Бранд се опитва да се сдобие с нещо, което Барлоу и неговите хора са намерили или създали, или пък знаят къде се намира. Влиза в играта. Настанява и хората си по местата им. Омайва Барлоу, след това го убива и претърсва къщата му. Но не намира каквото търси. Екипът му още не си е тръгнал, още търсят.
Чу как Тилмън диша тежко от другата страна на линията.
— Все още търсят — съгласи се той. — Но твоят сценарий е недостоверен.
— И защо?
— Защото не се опитаха да говорят със Сара Опи, а просто я застреляха. Не мисля, че това е доставка. Не мисля, че е като обичайния му бизнес. Според мен е нещо друго и това ме кара да смятам, че този път имам шанс. Бранд е много добър в това да се появява отникъде, да взима каквото му трябва и да изчезва. Никога не се задържа на едно място и никога не оставя следи. Но вече минаха — колко? — почти два месеца от убийството на Барлоу, а хората на Бранд още са тук. Значи той не владее напълно ситуацията, а…
— … е ограничен заради понесени щети — довърши вместо него Кенеди.
— Така мисля. Да. Спомена, че искаш да ме питаш и още нещо.
Тя му разказа за ножа и провалените си опити да го идентифицира. Той с радост се зае с този проблем. Накара я да затвори, да снима скицата си и да му я прати през телефона. След това пак й се обади.
— Съвсем наскоро видях такъв нож — каза той.