— Това са много предположения — отбеляза Роз.
— Знам. Но дали е така?
— Ако е имал такова скривалище, никога не е споделял с мен.
Кенеди се почувства обезкуражена. Това беше последната й надежда или по-скоро — последните й две надежди.
— Добре — каза тя, като се опита да звучи неутрално и безстрастно. — Бих искала да проверим заедно някои неща. Ако отключат каквато и да е асоциация, моля да ми кажете.
— Добре — отвърна Роз.
Кенеди извади от чантата си снимката, която бе намерила под плочата в кабинета на Стюарт Барлоу. Беше я поставила в прозрачен найлонов плик за улики със стандартен етикет с датата, часа и мястото на откриването й долу вляво — зле прикрит опит да замаскира незаконния начин, по който я бе придобила. Постави я на масата и я бутна към Роз. Роз дълго се взира в нея и накрая поклати глава.
— Не — каза тя. — Съжалявам. Никога не съм виждала това преди. Не знам къде е правена тази снимка.
— Прилича на изоставена фабрика — опита се да й помогне Кенеди. — Или склад. Знаете ли брат ви да е имал връзка с подобно място или да е ходил на посещение?
Когато Роз отново поклати глава, Кенеди обърна снимката и й показа поредицата от знаци на гърба.
— Ами това? Да ви напомня нещо?
— Не — отвърна Роз. — Съжалявам. Има ли друго?
— То е дори още по-мъгляво — призна Кенеди. — В последния си миг доктор Опи каза нещо, което не разбрах. Спомена гълъб.
Роз вдигна очи от снимката, която още държеше в ръката си.
— Гълъб?
— Чух само няколко думи. Каза „гълъб, гълъбът има…“. Ако след това е добавила нещо, аз не съм го…
Млъкна. Роз се взираше напрегнато в нея. Или напълно се беше объркала, или внезапно бе станала подозрителна.
— Ще приема, че е истина — каза тя, — а не някаква зловеща шега. Защото не ми приличате на човек, който си прави подобни зловещи шеги.
— Истина е — увери я Кенеди. — Защо? Знаете ли какво се е опитвала да ми каже?
Роз бавно кимна.
— Не е било „гълъбът има“, а „Гълъбарникът“. Или може би е искала да каже „в Гълъбарника“.
Имаше и още. Трябваше да има още. Кенеди не я притискаше. Просто чакаше и наблюдаваше Роз, която отпи от кафето си. Остави чашата, която леко издрънча в чинийката, сякаш ръката й потрепна.
— Извинявайте — каза Роз. — Но ме засипаха спомени. Често ходехме там като деца.
Отново млъкна, поклати глава и погледна Кенеди право в очите.
— Родителите ми имаха два имота — продължи тя. — Къщата и фермата. Фермата се казваше „Гълъбарникът“. Намира се в Съри, близо до Годалминг. До шосе А3100, няма как да я пропуснете, защото татко постави навремето един ужасен знак. Беше голям почитател на дирижаблите на „Гудиър“. На буквата „Г“ от „Гълъбарника“ имаше крило, като на шлема на Хермес. Отвратително, но той го смяташе за прекрасно.
Кенеди помълча малко, защото не искаше да й проличи, че се вълнува.
— Казахте, че Стю е бил малко параноичен през седмиците преди да умре — проговори тя накрая.
— Оказва се, че не е бил достатъчно параноичен — отбеляза горчиво Роз.
Кенеди кимна мрачно след тази констатация.
— Значи е възможно да е провеждал срещите с членовете на екипа във фермата. Сякаш е усещал, че в колежа го следят, а след като са проникнали и в къщата…
— Звучи логично — съгласи се Роз.
— Имате ли ключове за фермата?
— Всичките са у мен. И четирите. На един и същ ключодържател са, който се намира в чекмеджето в кухнята у дома. Като че ли никой не ги бе доближавал от години. Искате ли да дойдете и да ви дам един от тях?
Кенеди мисли дълго върху това предложение.
— Всъщност — каза тя накрая малко неохотно — не, не искам. Наистина вярвам, че с Харпър ни проследиха до Лутън, а ние не видяхме опашката. Да си представим най-лошия сценарий. Ако все още ме следят, тогава ще знаят, че в момента разговаряме. Изглежда откачено, че ви го казвам, но вие сама отбелязахте, че параноята на брат ви не е била достатъчно голяма. Трябва да се погрижим да не се случи същото и с вас.
Роз не разбра веднага какво й говори, но накрая проумя логиката.
— Добре — каза тя почти делово. — Тогава какво смятате да правите?
Подаде й снимката през масата и Кенеди я прибра в чантата си.
— Ползвате ли куриер на работа? — попита тя, докато все още ровеше в чантата си и затова не гледаше Роз в очите.