Той кимна, очевидно доволен.
— Добре — каза. — Имам ти доверие.
— Така ли? — Кенеди бе озадачена. — И защо?
— Умея да преценявам хората. Особено сержантите. Бях известно време такъв, познавам десетки други. Лесно се различават добрите от лошите.
— А тези по средата?
— Те не са много. Другите чинове имат сива зона. Сержантите са много поляризирани.
През целия разговор се бе взирал внимателно в нея, но сега обърна поглед към портите, през които се изнизваха и последните опечалени от погребението, а гробарите довършваха работата си.
— Ако искаш да отдадеш почит — каза той, — сега му е времето.
— Почит ли? — проследи погледа му тя. — Защо? Чие е това погребение?
— На Сара Опи. Можеше и да е по-рано, но твоите хора не освободиха трупа, преди да му направят аутопсия.
Изведнъж тя усети, че губи ориентация. Сякаш я извадиха от нормално течащото време и я запратиха в различни периоди от живота й, Тилмън кръжеше край нея като духа на проваленото й минало.
— Какво правиш на погребението на Сара Опи? — попита тя.
— Не бях на погребението. А го наблюдавах оттук. За всеки случай.
— Защо?
— Ако нашите бледи приятели решат да нападнат. Мен, теб или някого другиго, когото смятат, че са пропуснали. Огледах много добре преди това, а и по време на погребението. Никой не се появи.
Кенеди не знаеше какво да отговори. Нямаше какво да каже на гроба на Сара Опи. Поне в това отношение принадлежеше към школата, според която делата са по-красноречиви от думите.
30.
На следващата сутрин времето се точеше бавно. Кенеди прекара по-голямата част от него в общата стая. Препрочиташе записките от разследването и се опитваше да открие нещо важно в тях.
Единствената посока, в която отбеляза някакъв напредък, беше кръстосаната проверка на показанията от Парк Скуеър, взети от Стануик и Макалиски. Първия път бе пропуснала разказа на Филис Чърч, служителка на фирмата за коли под наем, от която убийците на Сара Опи бяха взели белия ван „Бедфорд“. (Още една обещаваща следа, която не водеше доникъде. Мъжете бяха използвали изключително добре направени фалшиви лични карти, бяха се представили за португалски търговци на вино, дошли в Лондон на изложение.)
Описанието, което Чърч даваше на двамата мъже, съвпадаше с това на останалите свидетели: ситно къдрави черни коси, бледа кожа. Почудила се дали не са роднини, тъй като много си приличали. Но също така твърдеше, че единият бил ранен или поне кървял. Кенеди прочете три пъти показанията й, като разсеяно си подчертаваше думи, докато се опитваше да ги осмисли.
Беше по-младият. Изтри си очите. Малко по-късно, докато ксерокопирах паспорта му, го погледнах и ми се стори, че плаче. Но беше кръв. От очите му капеше кръв. Съвсем малко. Както казах, все едно плачеше, но вместо сълзи, от очите му се стичаше кръв. Беше наистина зловещо. Забеляза, че го гледам, и се извърна с гръб към мен. А другият му каза нещо на испански. Е, предполагам, че беше на испански. Не говоря този език. А по-младият излезе да изчака навън. Повече не го видях.
Тези думи й напомниха нещо. Пред очите й изплува образът на мъжа, който уби Харпър. Точно така, по бузите му се стичаха червени сълзи. В настаналия хаос и ужас бе забравила за това и сега си го припомни. Можеше и да е зрителна измама. Но не, когато другият мъж се обърна с лице към нея, за да се прицели с пистолета, и неговите очи бяха налети с кръв. С това бледо лице и зачервени очи приличаше на паднал ангел, напил се с евтино вино.
Провери в интернет вродените болести и страничните ефекти от употребата на лекарства. Кървясали очи, кървящи очи, кървене от слъзните канали, кървави сълзи, очни лезии. Написа още много други неща в търсачката, но не изскочи нищо интересно. Почти всичко можеше да накара фините капиляри в окото да се спукат — от силна кашлица или кихане до високо кръвно, диабет или удар с тъп предмет. Промените в атмосферното налягане също можеха да дадат такъв ефект, дори най-малкото физическо усилие, даже при хора в добра форма.
Кървавите сълзи бяха друга работа. Явлението си имаше име — хемолакрия, и беше симптом. Изглежда бе рядък феномен и по-често се свързваше със статуите на Христос и Дева Мария, отколкото с болест. Злокачествен тумор на слъзните канали би могъл да го причини. Както и някои редки форми на конюнктивит. Кенеди реши за момент да приеме, че не е възможно и двамата убийци от Парк Скуеър да са страдали едновременно от някоя от тези болести.