В статия в неизвестно медицинско списание се описваше спонтанната поява на кървави сълзи у почитатели на екстатични религиозни култове по време на ритуали, с които призовавали боговете да слязат на земята. Оказа се, че няма официално потвърдени случаи. Статията се основаваше най-вече на слухове и предания от Карибския регион от деветнайсети век: вуду жреци твърдели, че Барон Събота и Властелина на кръстопътя ги обладавали и предизвиквали кървави сълзи и кървава пот. Най-вероятно магически измами. Още една задънена улица.
Обади се на Ралф Прентис от моргата, стар познат, с когото не бе говорила след стрелбата по Маркъс Дел и последвалото отнемане на разрешителното й за оръжие. Той не спомена нито едно от тези неща, макар със сигурност да беше чул.
— Чудех се дали няма да ми помогнеш за нещо — започна Кенеди.
— Казвай — подкани я Прентис. — Знаеш, че съм златна мина за непотребна информация. А и трите трупа на масата ми тази сутрин са далеч по-непривлекателни от теб.
— Извадих късмет, а? — каза Кенеди.
— О, да. Но пък вчера имах голяма красавица.
— Като изключим сексуалния ти живот, Прентис, дали се сещаш за нещо друго, което може да накара хората да плачат с кървави сълзи?
— Еструс — отвърна веднага Прентис.
Нищо не й говореше, но въпреки това застана нащрек.
— Какво?
— Еструс. Овулация. При някои жени се случва всеки месец. Ако искаш да забременееш, понякога е много надежден знак.
— Някои жени?
— Много рядко се случва. Може би при две-три на един милион.
— Добре, ами при мъжете?
— Още по-рядко. Предполагам, че може да се получи при инфекция на слъзния канал, при който да се наруши механично вътрешността му и да изтече кръв. Всъщност сигурен съм, че конюнктивитът може да има такъв ефект, макар че кървясалите очи са по-често срещаният симптом.
— А двама мъже едновременно? Двамата мъже, които убиха Крис Харпър миналата седмица.
— Аха.
От другата страна на линията настъпи дълго мълчание.
— Ами — проговори най-накрая Прентис — ако изключим възможността единият да е имал очна инфекция, която да е предал на другия чрез неразумно намигване в непосредствена близост, само два други варианта ми хрумват.
— Какви са те?
— Лекарства. Стрес. Вероятно комбинация от двете.
— Какви лекарства по-точно?
— Не и такива, за които съм чувал — призна си патологът. — Но това не означава, че няма подобни, Кенеди. Зад гърба ми има лекарствен списък, в който са изброени двайсет и три хиляди фармацевтични удоволствия, като хиляди от тях са се появили през последните дванайсет месеца.
— А изброяват ли се страничните ефекти?
— Винаги. Точно това е една от причините за съществуването на този справочник. За да знаят лекарите дали няма противопоказания при определен пациент. Няма да предпишеш венлафаксин на човек с високо кръвно, защото така ще му пръснеш сърцето.
— Разбрах те. Би ли проучил нещо за мен, Прентис? При кои лекарства хемолакрията е описана като…
— Двайсет и три хиляди различни съединения, Хедър. Вече ти го казах, забрави ли? Съжалявам, но денят няма да ми стигне, нито седмицата. А си имам и моя работа.
Тя му отговори с разкаян тон:
— Ясно. Извинявай, Ралф, дори не помислих. Но има и лекарствени списъци в дигитален вид, нали? Където може да се пусне търсачка?
— Би трябвало — призна Прентис. — Но имай предвид, че списъците със страничните ефекти понякога са три-четири страници. Всяко усложнение по време на изпитанията, дори и само при един човек, трябва да се опише. Затова ще намериш стотици лекарства, които предизвикват появата на кръв в телесните секрети. Не бих разчитал на това, ако нямаш някакъв друг начин да стесниш търсенето.
Кенеди му благодари и затвори. Все пак влезе в интернет, намери там лекарствен списък в електронен вид, публикуван от борда на една болница в щата Ню Йорк в услуга на местните хипохондрици, и пусна търсачката. Прентис беше преувеличил — имаше само седемнайсет лекарства, при които хемолакрията бе рядък, но познат страничен ефект. И всичките бяха производни на метамфетамин, предназначени за лечение на дефицит на вниманието или болезнено затлъстяване.
Точно по това време в общата стая влезе Стануик, последван от Коумс. Кенеди не копнееше за компанията им, очевидно и те за нейната, но тя чакаше Изи да дойде с ключа за „Гълъбарника“ и не искаше да напуска бюрото си. Запамети списъка и затвори файла. Останалото време използва, за да опише това, което бе научила за ножа от Джон Партридж.