Телефонът й звънна и тя го вдигна.
— Здрасти.
Беше гласът на Тилмън.
— Здрасти — отвърна тя. — Можем ли да поговорим по-късно?
— Предпочитам сега. Преди да тръгнеш.
— За какво?
— За превъплъщението на Дейвид Бауи, Тънкия бял херцог.
Тя се поколеба.
— Къде си?
— В парка „Сейнт Джеймс“. От твоята страна.
— Ще се видим там.
Взе си сакото и тръгна.
Прекоси цялата „Бърдкейдж Уолк“, без да види Тилмън. Видя само гълъбите, които цапаха туристите. За общината гълъбите бяха врагове на държавата. Наемаха ястреби от частни стопанства, за да ги изгонят от Трафалгарския площад, където екскрементите им нанасяха щети, оценявани на осем милиона паунда годишно. Гълъбите просто се преместваха на километър и половина на юг и чакаха опасността да премине.
Беше адска горещина. Слънцето напичаше асфалта, дърветата в парка, тила на Кенеди. Тя усещаше как лъчите се забиват в него като дъжд от малки иглички. Ярката слънчева светлина винаги изглеждаше не на място в Лондон и общината би прогонила и нея, ако можеше.
Когато стигна до ъгъла с Грейт Джордж стрийт до масивната сива фасада на Музея на Чърчил, Кенеди се спря. Там имаше много хора. Хрумна й, че всеки един от тях би могъл да я следи, да е приятел или колега на убиеца на Крис Харпър. Усети как инстинктивно оглежда всяко лице, преминаващо покрай нея, търсеше издайнически черти — бледа кожа и тъмна коса като на атентаторите от Парк Скуеър. Покрай нея мина млада двойка, мъжът бе притиснал глава към ухото на жената и нежно й шептеше нещо, но прекалено тихо, за да го чуе някой извън омагьосания им свят. Може би й казваше: „Целта е прихваната“. Мъжът по риза с ястребовите черти, който крачеше целенасочено до нея, се оказа, че проправя път за колона деца, тръгнали към музея.
Кенеди стоеше на кръстовището, обградена от неокласически сгради, които й приличаха на високи стени на кошара. Слънчевите лъчи по тила й бяха като ръка, която я притискаше и направляваше. Спомни си конвулсиите на Опи, предизвикани от кинетичната енергия на куршумите; как Харпър кървеше до смърт в скута й; фаталният миг нерешителност пред насоченото към нея дуло.
Не можеше да живее така. Не успяваше да мисли трезво. Видя бъдещето си обвито в отровните пипала на страха и несигурността, които бавно проникват в ума й и издигат мрачна стена между нея и останалия свят. Можеше да се случи. Виждаше се как деградира и става по-безполезна и от баща си, как се парализира, все едно е мъртва.
Извърна се. Тилмън се беше облегнал на една улична лампа на около метър от нея и я наблюдаваше с мрачно търпение. Тя отиде при него.
— Добре — каза той без предисловие. — Преди две вечери се настаних в долнопробен пансион в Куинс Парк. Вътре изглеждаше чисто, но когато се прибрах снощи, установих, че вече е замърсено.
— Чакай малко. Да не би да искаш да кажеш, че…
— Чакаха ме двама чаровни младежи, почти еднакви на вид. Бледа кожа, черна коса. Мисля, че са същите, на които се натъкнах на ферибота. Замалко да ме убият тогава и със сигурност щяха да ме убият снощи, ако им се бях мярнал пред очите. А когато се опитах да ги заобиколя, те изчезнаха като ланския сняг.
Кенеди осмисляше мълчаливо тази новина, а Тилмън не сваляше поглед от нея и очакваше реакцията й.
— Еднаквите черти… — каза тя накрая. — Мисля, че са оптическа измама. Имат характерни движения и физиономии, които те карат да не забелязваш очевидните разлики във възрастта и телосложението им.
— Зарежи приликата — каза Тилмън без емоция, но достатъчно сериозно. — Сержант, те са по петите ми, което значи и по твоите пети. Ако си казала на някого за фермата или си докладвала за нея в отдела или си се чула с Роз Барлоу, която ти е казала, че ключът пристига — обзалагам се, че вече знаят къде е това място и са стигнали там преди теб.
— Не съм казала на никого — отвърна Кенеди.
— А да си го записала някъде? Не трябва ли да докладваш, когато попаднеш на нова следа?
— Да, трябва. Но не съм. Никой, освен нас не знае за това, Лио. И така и ще остане.
— Искам да дойда с теб.
— Не. Вече говорихме за това. Първия път ще съм само аз. След това ще ти кажа адреса.
— Добре — отвърна той с огромна неохота. — Ще ти трябва новият ми номер. Смених го за всеки случай.