Каза й го и тя си го записа от вътрешната страна на китката.
— Да не ти дойде в повече, Кенеди — каза й той.
Тя тръгна, без да му отговори. Беше й в повече още откакто Крис Харпър умря и тя разбра колко дълбоко е затънал Тилмън, и то от доста отдавна. Въпросът беше дали ще успеят да изскочат на повърхността, преди белите им дробове да откажат.
На бюрото й я очакваше куриерска пратка. Изи бе идвала, докато я нямаше, и я беше предала на рецепцията заедно с бележка:
„Имам голям пакет за теб, скъпа. Наистина голям пакет. Искаш ли да го пипнеш? Искаш ли? Искаш ли?
Кенеди силно се изчерви, донякъде от мисълта, че Коумс или някой от другите задници може да е прочел бележката; но най-вече защото й се прииска да се обади на телефона, на който Изи работеше, и да й говори мръсотии.
С усилие откъсна мислите си от тези низки страсти. Коумс и Стануик все още работеха по нещо в далечния ъгъл и изобщо не поглеждаха към Кенеди, сякаш не я забелязваха. Но дори да бяха разгледали пакета, на него не се споменаваше името на Роз Барлоу, нито имаше обратен адрес. Пишеше, че подателят е Инвестиционна консултантска фирма „Беримън Самптър“.
Кенеди отвори пакета и бръкна вътре. Върховете на пръстите й докоснаха хладен метал. Извади ключа — беше стар и масивен, чийто златист цвят с времето бе потъмнял до кафеникав. След това за всеки случай откъсна етикета с адреса и го пъхна в джоба на сакото си, преди да изхвърли плика в кошчето за боклук.
Трябваше й още нещо. Излезе от общата стая и слезе в мазето при шкафовете с уликите. Не познаваше дежурния. Беше униформен полицай, чиято значка с името бе закрита от преметнатите на шията му слушалки. Видя го как ги свали набързо от ушите си, когато я зърна да слиза по стълбите. Току-що бе завършил обучението си. Изправи се като ученик. Пред него на бюрото лежеше отворен брой на „Емпайър“.
— Сара Опи — каза Кенеди и се записа в регистъра. — Дело номер 1488870. Аз съм водещият офицер.
Легитимира се, полицаят отвори вратата и я пусна вътре. След това взе кутията със съответния номер и я постави на голямата маса в центъра на помещението. Погледа известно време как Кенеди рови в джобовете на мъртвата жена, а след това си записва нещо в бележника. После вниманието на полицая бавно, но безвъзвратно се отклони към рецензия на корейски филм с бойни изкуства.
Дело 1487860 беше на Маркъс Дел. Кенеди виждаше кутията на долната полица, беше на височината на коленете й. Издърпа я леко и надникна в нея. Ето оттук животът й започна да излиза от релси. Като кутията на Пандора тя съдържаше всичките злини в света на Кенеди. Или поне техният източник.
Все пак я отвори. Тъй като не я бе записала в регистъра, това беше сериозно нарушение, което се наказваше с писмено предупреждение, но полицаят бе потънал в списанието си и сякаш бе забравил за съществуването й. Кенеди коленичи и се взря във вещите на Маркъс Дел. Бръкна и извади счупения телефон, станал причина за смъртта му. Бе поставен в полиетиленов плик с етикет, връзката му със света беше прекъсната завинаги.
Кенеди взе решение без никакви вътрешни противоречия.
— Добре — каза тя след няколко секунди.
Полицаят вдигна глава и видя, че тя вече е прибрала всички пликове и пакети обратно в кутията. Приближи се и ги преброи, след това провери още веднъж дали номерата им отговарят на тези в списъка. Всичко си беше на мястото. Кимна, заключи кутията и я върна на полицата.
— Намерихте ли каквото търсехте? — попита той Кенеди.
Тя кимна.
— Да. Благодаря.
Дежурният я пусна да излезе и тя се заизкачва нагоре. Коумс се беше облегнал на стената насред стълбите след завоя, така че тя да не го види. Замалко да се сблъска с него. Той я изгледа дълго и неприязнено и започна направо без предисловия.
— Кажи ми какво си намислила, сержант — каза саркастично и натъртено. — Или ще те накарам да съжаляваш, че си се родила.
31.
По лицето на Кенеди не се изписа никаква емоция, когато се закова пред Коумс. Той блокираше доста сериозно тясното стълбище. Реши да го остави пръв да говори. Може би ще се разпищоли и ще й каже какво знае, а след това тя ще реши какво да му отговори.
Коумс изглеждаше много доволен от този сблъсък.
— Дошла си да разглеждаш уликите, а? — попита той.
— Е, и?
— Ако е свързвано с убийствата заради Скоросмъртницата, съм упълномощен да те питам какво търсиш и защо?