— Когато казахме на Опи, че я поставяме под полицейска закрила, тя взе един жълт лист хартия от бюрото си. Беше последното, което прибра, преди да тръгне. Каза, че е подсказка за някаква парола, която защитавала файловете й. И ето това пишеше на него.
Коумс поклати глава.
— Файловете в системата на колежа не бяха заключени — каза той. — Нямахме нужда от парола, за да ги отворим.
— Тогава сигурно е говорела за някакви други файлове.
— Проверихме всичките й… — Коумс внезапно млъкна, когато Кенеди му показа ключа.
— Барлоу е наследила ферма от родителите си — каза тя. — Казва се „Гълъбарникът“. Когато умираше, Опи каза „Гълъбът има…“. Били са в „Гълъбарника“.
Коумс се взря съсредоточено в ключа. Кенеди видя, че направи връзките.
— Добре — каза той. — Значи си мислиш, че Барлоу е използвал фермата като резервно работно място? Че файловете от неговия проект за Скоросмъртницата са там?
— Да — каза Кенеди.
— Защо?
— Предсмъртните думи на Опи не ти ли стигат? Защото тя точно това каза, преди да умре, Коумс. А и защото убийците са почистили компютрите на Барлоу, но бяха нащрек, когато отидохме при Опи. Има нещо, което те не искат ние да видим и не са сигурни дали няма да го намерим. Може Барлоу да го е скрил във фермата „Гълъбарника“. Или пък Опи.
Коумс й хвърли откровено презрителен поглед.
— И ти искаше да се измъкнеш под носа ни и сама да го намериш? — каза той. — Да заблудиш екипа и да обереш цялата слава?
Търпението на Кенеди се изчерпа.
— Сара Опи умря, защото разговаря с нас, шибан идиот такъв! — изкрещя му тя. — Исках да съм сигурна, че това няма да се случи и с Роз Барлоу. А що се отнася до екипа, вие ме блокирахте и ме оставихте да бездействам. Нямах друг избор, освен да седя горе на бюрото си и да гледам как животът си тече покрай мен.
Тя се бе навела напред, без да иска. Лицето й беше само на два сантиметра от него. Той премигна бързо няколко пъти пред гнева й. След това настъпи кратко мълчание. Накрая Коумс кимна.
— Имаш известно право — призна той. — Наистина си блокирана. Но ти си го изпроси. Дори преди Харпър да загине заради теб, си го просеше.
Кенеди не си направи труда да го опровергае.
— Виж, намира се в Съри, съвсем близо е с кола — каза тя. — Не те карам да идваш с мен. Ако съм сбъркала, какво губим?
— Аз не губя нищо — отвърна Коумс и протегна ръка с дланта нагоре. — Дай ми ключа.
— Какво? — Кенеди не го беше очаквала, въпреки че познаваше Коумс и би трябвало.
— Ето така ще стане — каза Коумс. — Аз ще отида до там и ще проверя фермата. Ти се връщаш горе и описваш пратката от Роз Барлоу. Докладът ти от вчера вече е в системата, нали? Добре, затова трябва да напишеш, че Барлоу се е сетила за фермата, след като се е прибрала снощи, и ти е пратила ключа, без да те предупреди. Имам предвид, че го е пратила на отдела. Не споменавай, че е бил за теб. Работата е там, Кенеди, че това не прилича на сериозна следа, но аз от добро сърце ще я проверя. Ще те прецакам по същия начин, по който ти прецака Джон Гейтс и Хал Лийки. Ако не ти харесва, оплачи се на Самърхил. Но не забравяй, че ако го направиш, той ще иска да знае защо си ходила при Роз Барлоу, след като ти забрани да го правиш.
Кенеди пак не му даде ключа и той се опита да го изтръгне от пръстите й. Тя го плесна силно през ръката.
— Не подлежи на обсъждане, Кенеди.
Тя скръсти ръце и скри ключа.
— Прав си — каза. — Не подлежи. Обещах на Роз Барлоу, че няма да разправям за това. Нямам нищо против да те включа, щом това ще е цената. Но няма да шумим около случката. Ако намерим нещо — добре. Връщаме се и го споделяме с останалите, след това решаваме как ще продължим. Дотогава никой няма да чуе и дума. Няма да позволя да умрат още хора, Коумс.
Коумс въздъхна шумно и изнервено, почеса се по тила и се взря настойчиво в нея. Погледът му казваше: „Какво, по дяволите, да те правя?“. Кенеди едвам се сдържаше да не забие коляно в чатала му, но със съжаление установи, че сега не е най-подходящият момент да го направи. Особено след като бяха потънали в неправомерен разговор как най-добре да фалшифицират доклада.
— Добре — каза той. — Ще направим така. Отиваме заедно, но преди това ще кажем на Стануик. Той няма да го описва официално, но ще знае къде сме, в случай че нещо се обърка.
Кенеди помисли върху предложението, особено върху частта с „ние“ и „заедно“. Заседна й на гърлото като рибя кост, но си даде сметка, че няма как да разкара Коумс, след като вече знаеше за ключа и за фермата. Стори й се, че той по неговия си надменен начин се опитваше да постъпи правилно. И за него първото лице множествено число беше толкова трудно, колкото и за нея.