Една съдбовна нощ Джърбал Аргон се чувстваше по-стресиран от обикновено. Жена му искаше развод, защото не й беше казал повече от шест последователни думи в рамките на две години. Съветът заплашваше да прекъсне правителствените субсидии заради всички пари, които изкарваше от звездните си клиенти и имаше болка в бедрото, която очевидно никакво количество магия не можеше да излекува. Магьосниците казваха, че всичко е в главата му. Явно намираха това за забавно.
Аргон закуца надолу по източното крило на клиниката и проверяваше плазмения картон на всеки пациент, когато минеше покрай него. Трепваше всеки път, когато левият му крак докоснеше пода.
Двете феи санитари, Мървал и Първоглас Калкан, събираха прах със статични четки пред стаята на Опал. От феите ставаха невероятни служители. Бяха методични, търпеливи и решителни. Когато фея е инструктирана да направи нещо, можеш да бъдеш сигурен, че ще бъде свършено. Плюс това, бяха сладки с бебешките си лица и непропорционално големи глави. Само гледането на фея повдигаше духа на повечето хора. Та те си бяха ходеща терапия!
— Добър вечер, момчета! — каза Аргон. — Как е любимият ни пациент?
Мърв, по-големият близнак, вдигна поглед от четката си.
— Все същото, Джери — каза той. — Помислих, че си мръдна пръст по-рано, но е било само трик на светлината.
Аргон се засмя пресилено. Не обичаше да го наричат Джери. Все пак, това беше неговата клиника, заслужаваше малко уважение. Но добрите санитари бяха като златен прах, а братята Калкан поддържаха сградата безупречна и в отлична форма вече почти две години. Самите Калканови бяха почти знаменитости. Близнаците бяха много редки сред Народа. В последно време, Мървал и Първоглас бяха единствените близнаци, които живееха в Убежище. Бяха се появявали в няколко телевизионни предавания, включително Канто, предаването с най-висок рейтинг по PPTV.
Ефрейтор Лишей Кафяво Водорасло беше на смяна. Когато Аргон стигна до стаята на Опал, ефрейторът беше погълнат от някакъв филм на видеоочилата си. Аргон не го винеше. Да пазиш Опал Гномски беше точно толкова вълнуващо, колкото да гледаш как ти растат ноктите на краката.
— Добър филм? — попита докторът учтиво.
Лишей вдигна лещите.
— Не е зле. Човешки уестърн. Много стреляне и присвити погледи.
— Може ли да го заема, когато приключиш?
— Няма проблем, докторе. Само го дръжте внимателно. Човешките дискове са много скъпи. Ще ви дам специална кърпа.
Аргон кимна. Сега вече си спомни Лишей Кафяво Водорасло. Офицерът от ПНЕ беше много придирчив относно притежанията си. Вече беше написал две оплаквания до борда на клиниката за изпъкнал нит на пода, който одраскал ботушите му.
Докторът погледна картона на Опал. Стенният екран показваше постоянно обновен поток от информация от сензорите, прикрепени към слепоочията й. Нямаше промяна, нито пък той очакваше да има. Жизнените й показатели бяха нормални, а мозъчната дейност — минимална. По-рано сънуваше, но сега умът й се беше успокоил. И накрая, сякаш имаше нужда да му се каже, сънотърсачът в ръката й го информира, че Опал Гномски е точно там, където трябваше да бъде. По принцип, сънотърсачите бяха имплантирани в главата, но черепите на феите бяха прекалено крехки за всякаква локална хирургия.
Джърбал въведе личния си код в клавиатурата на подсилената врата. Вратата се плъзна и разкри просторна стая с нежно пулсиращи подови светлини. Стените бяха от мека пластмаса и нежните звуци на природата се изсипваха от вградените колони. В момента ручей се разбиваше в плоска скала.
В средата на стаята висеше Опал Гномски в предпазен колан. Презрамките бяха подплатени с гел и се приспособяваха автоматично при всяко движение. Ако Опал се събудеше наистина, коланът щеше са се задейства дистанционно да се запечата като мрежа, така че да не й позволи да се нарани или да избяга.
Аргон провери електродите, за да се увери, че стоят здраво на челото на Гномски. Повдигна един от клепачите на феята, насочвайки светлина от писалка към зеницата. Тя леко се сви, но Опал не извърна очи.
— Е, имаш ли нещо да ми кажеш днес, Опал? — попита докторът меко. — Водеща глава за книгата ми?
На Аргон му харесваше да си говори с Гномски в случай че чуваше. Аргументираше се с това, че когато тя се събуди, вече щеше да има готов рапорт.