— Нищо? Нито едно вникване?
Опал не реагира. Така беше от почти една година.
— Е, добре. — Аргон взе проба от устата й с последното топче памук, което беше останало в джоба му — Може би утре, а?
Той завъртя топчето върху гъба на клипборда си. След секунди името на Опал се появи на тънкия екран.
— ДНК никога не лъже — промърмори докторът и изхвърли памучето в кошчето за боклук.
С един последен поглед към пациента си, Джърбал Аргон се обърна към вратата.
— Спокоен сън, Опал — каза той почти нежно.
Той отново се почувства спокоен и почти забрави за болката в крака. Гномски беше по-далеч от всякога. Нямаше да се събуди скоро. Фондът й беше в безопасност.
Невероятно е колко може да сгреши един гном.
Опал Гномски не беше в кататония, но не беше и будна. Беше нещо по средата, плавайки в течния свят на медитацията, където всеки спомен беше мехур от многоцветни светлини, подскачащ леко в съзнанието й.
Още от ранна тийнейджърска възраст, Опал беше последовател на Гола Шуийм, гуруто на прочистващата кома. Теорията на Шуийм се състоеше в това, че съществува по-дълбоко ниво на съня от изпитваното от повечето феи. Състоянието на прочистваща кома можеше да се постигне само след десетилетия на дисциплина и практика. Опал беше достигнала първата си прочистваща кома на четиринадесет години.
Предимствата на прочистващата кома бяха, че феята може да прекара времето за сън мислейки, или в този случай планирайки, и също да се събуди напълно отпочинала. Комата на Опал беше толкова цялостна, че умът й почти се беше отделил от тялото. Можеше да излъже сензорите и не изпитваше никакъв срам от интравенозното хранене или подпомаганите бани. Най-дългият рекорд за самопричинена кома беше четиридесет и седем дни. Опал беше в кома от единадесет месеца и броеше, въпреки че не планираше да го прави още дълго.
Когато обедини сили с Трънак Мъх и гоблините, знаеше, че ще й трябва резервен план. Схемата им да свалят Полицията на Нисшите елементи беше гениална, но винаги съществуваше шанс нещо да се обърка. В такъв случай нямаше намерение да прекара останалата част от живота си в затвора. Единственият начин да направи чисто бягство беше всички да мислят, че е все още заключена. Затова Опал започна да се подготвя.
Първо трябваше да приготви фонд за клиниката на доктор Аргон. Това гарантираше, че ще бъде изпратена на правилното място, в случай че трябваше да си докара кома. Втората стъпка беше да вкара в клиниката двама от най-доверените от хората си да помогнат с евентуалното й бягство. Тогава започна да източва големи количества злато от бизнесите си. Опал не искаше да се превърне в обедняла изгнаница.
Последната стъпка беше да даде собственото си ДНК и да пусне зелена светлина за създаването на клонинг, който щеше да заеме мястото й в изолираната килия. Клонирането беше абсолютно незаконно и забранено от феиния закон още преди повече от пет хиляди години, от първите опити в Атлантида. Клонирането не беше по никакъв начин точна наука. Докторите така и не успяха да създадат точен клонинг. Клонингите изглеждаха добре, но бяха общо взето черупки с достатъчно мозъчна дейност да задвижва основните функции на тялото. Липсваше им искрата на истинския живот. Напълно пораснал клонинг не приличаше на друго, освен на оригинала в кома. Перфектно.
Опал имаше парникова лаборатория, конструирана далеч от Гномски Индъстрийз и беше пренасочила достатъчно фондове, за да запази проекта активен за две години: точното време, което щеше да отнеме, за да отгледа възрастен клонинг. Тогава, когато поискаше да избяга от клиниката на Аргон, на нейно място щеше да има перфектна реплика на самата нея. Полицията никога нямаше да узнае, че я няма.
Както се оказаха нещата, беше права да планира занапред. Трънак беше неверен и малка група от феи и човеци се погрижи предателството му да доведе до собствения й упадък. Сега Опал си беше поставила за цел да укрепи силата на волята си. Щеше да поддържа тази кома колкото може, защото трябваше да изравни резултата. Вихрогон, Кореноплод, Бодлива Зеленика и човекът Артемис Фоул. Те бяха отговорни за загубата й. Скоро щеше да бъде свободна от тази клиника и щеше да посети тези, които й причиниха такова отчаяние и да им даде малко и на тях. Щом враговете й бъдеха победени, можеше да продължи с втората част от плана си: да покаже Народа на Калните създания по начин, който не можеше да бъде прикрит с няколко изтривания на паметта. Тайният живот на феите щеше да срещне своя край.