Глас изригна нетърпеливо.
— Остават осем секунди, седем. Богове, това е последният път, когато измъквам шефката от клиника и я заменям с клонинг.
Мърв завъртя количката на колелца и я забута към отворения вход.
— Три… Две…
Бяха навън и вече бутаха вратата зад себе си.
— Едно…
Ефрейтор Кафяво Водорасло се изправи леко и веднага започва да изтрезнява.
— Хей… Какво по… Много съм жаден. Някой друг жаден ли е?
Мърв натъпка очилата за нощно виждане в количката, мигайки капка пот от клепача си.
— От въздуха е. Аз се дехидратирам постоянно. Имам ужасни главоболия.
Лишей стисна основата на носа си.
— И аз. Ще напиша писмо веднага, щом се върнат светлините.
Точно тогава светлини се върнаха, примигвайки една след друга по дължината на коридора.
— Ето — усмихна се Глас — Паниката свърши. Може би сега ще ни купят нови вериги, а, братко?
Доктор Аргон се показа изневиделица в коридора, почти спазвайки темпото на мигащите светлини.
— Предполагам, че бедрото ти е по-добре, Джери? — каза Мърв.
Аргон игнорира феите с широко отворени очи и пресечен дъх.
— Ефрейтор, Кафяво водорасло — изпъхтя той. — Гномски, тя ли е? Тя…?
Лишей завъртя очи.
— Успокойте се, докторе. Госпожица Гномски виси там, където я оставихте. Погледнете!
Аргон сложи длани на стената, първо проверявайки жизнените показатели.
— Добре, няма промяна. Няма промяна. Две минути пропуск, но всичко е наред.
— Казах ви — каза Лишей. — И докато сте тук, трябва да поговорим за ужасните главоболия, които имам.
Аргон го избута настрани.
— Трябва ми топче памук. Глас, имаш ли?
Глас потупа джобовете си.
— Съжалявам, Джери, нямам.
— Не ме наричай Джери! — изрева Джърбал Аргон, махайки капака на почистващата количка. — Трябва да има памучни топчета тук някъде — каза той и пот залепи тънки коси на голямото му гномско чело. — Това е санитарска кутия, за бога! — изтъпените му пръсти дращеха през кутията, одирайки фалшивото дъно.
Мърв го избута с лакът, преди да открие тайното отделение или шпионските екрани.
— Ето, докторе — каза той и грабна сноп памучни топчета. — Месечен запас. Забавлявайте се.
Аргон извади едно топче, захвърляйки останалите.
— ДНК никога не лъже — промърмори той, докато вкарваше кода си — ДНК никога не лъже.
Той влетя в стаята и грубо натри устата на клонинга. Братята Калкан затаиха дъх. Очакваше се да бъдат извън клиниката преди това. Аргон завъртя главата на клечката върху гъбата на компютъра си. След момент, името на Опал Гномски се появи на екрана.
Аргон изпусна масивна въздишка, облегна двете си ръце на коленете си и хвърли на останалите засрамена усмивка.
— Съжалявам. Паникьосах се. Ако изгубим Гномски, клиниката никога няма да го преживее. Малко съм параноичен, предполагам. Лицата могат да бъдат сменени, но…
— ДНК никога не лъже — казаха близнаците едновременно.
Лишей отново сложи очилата си.
— Мисля, че доктор Аргон има нужда от почивка.
— Говори ми — изсмя се полупресилено Мърв и подкара количката към служебния асансьор. — Както и да е, трябва да вървим, братко. Трябва да разберем причината за спирането на тока.
Глас го последва надолу по коридора.
— Някаква идея какъв може да е проблемът?
— Имам предчувствие. Да видим паркинга или мазето.
— Както кажеш. Все пак, ти си по-големият брат.
— И по-умният — каза Мърв — Не забравяй това.
Феите продължиха надолу по коридора, оживеното им бърборене прикриваше факта, че коленете им трепереха, а сърцата им избиваха ребрата им. Не започнаха да дишат нормално, докато не премахнаха доказателството за киселинните бомби и бяха в безопасност във вана си, на път за вкъщи.
В апартамента, който делеше с Глас, Мърв освободи Гномски от запечатаното й скривалище. Всяка тревога за намаленото IQ на Опал изчезна. Очите на работодателката им бяха светли и осъзнати.
Мърв й помогна да седне на нисък диван.