Но Абу, изглежда, има само една мисъл, една цел. Да убие онзи, който според него е предател. И отново замахва със закривения кинжал срещу тежко ранения Техник, чиито сили се свършват и той се свлича на земята. Но отзад силни пръсти сграбчват и извиват ръцете на брадатия войн на „Хизбула“, свалят го на земята.
Обаче очите на Абу горят с предизвикателен огън. Той не е уплашен, не е покорен, не. Може да го пленят, но не и да покорят духа му. Не го плаши никое правителство. Правителствата са съставени от подлеци и страхливци. Много пъти е повтарял това. Което и правителство да е, все ще го освободи: по силата на международното право, по някои негови точки и алинеи той ще бъде екстрадиран, репатриран или нещо подобно. Винаги има възможност за сключване на задкулисни сделки. Той е врял и кипял в тези неща. Ще го освободят тихомълком, присъствието му в тази или онази страна ще бъде грижливо пазена тайна. Защото кое правителство, коя държава сама би пожелала да си навлече гнева на войнстващите членове на „Хизбула“ и евентуалното им отмъщение? Изразено в ужасяващи терористични акции.
И този съвършен майстор на тероризма повече не се противи. Отпуска се изцяло, за да се наложи войниците да го носят или влачат по земята. Докато го тътрят покрай неподвижното тяло на Техника, Абу се изплюва в лицето му и реве:
— Не ти остава още много да живееш, предател мръсен! Гад! Свиня! Умри за предателството си!
Щом отнасят Абу, неколцина от околните внимателно полагат тялото на Техника върху светкавично донесена носилка. Тогава напред пристъпва командирът на батальона командоси. Другите отстъпват, офицерът — капитан по чин — се навежда и преглежда раните му. Техника криви лице в болезнена гримаса, но не издава и звук.
— Слава на Аллаха, цяло чудо е, че сте още жив! — казва офицерът на английски с тежък акцент. — Лошо сте ранен, много лошо. Загубили сте много кръв.
Тогава известният като Техника човек отговаря:
— Ако бяхте реагирали на сигнала ми по-чевръсто, това нямаше да се случи.
И инстинктивно докосва ръчния си часовник, който е снабден с миниатюризиран високочестотен предавател.
Капитанът се прави, че не е чул упрека, и сочи небето.
— Наредих да кацне един от нашите вертолети — те са бързи, клас SA-341. Незабавно ще ви отведем за лечение в специализирана болница в Мароко. Не ми е разрешено да питам за истинската ви самоличност, нито пък за кого точно работите, но мисля, че се досещам…
В същия миг Техника остро шепне:
— Залегнете, за Бога!
И докато офицерът смаяно се отпуска на колене, Техника с усилие измъква автоматичен пистолет от скрит под мишницата кобур и стреля бързо, умело. В светкавична поредица изтрещяват пет изстрела. Иззад близкото палмово дърво долита вик и на земята се свлича тялото на войн от A1-Nahda. В ръцете си държи карабина със снайпер. Успял е да се прикрие навреме и така е оцелял във всеобщото кръвопролитие.
— Слушайте ме внимателно — безсилно шепне арабинът, който не е арабин. — Кажете на вашия президент, че вътрешният му министър е таен симпатизант… оръдие на Al-Nahda… той се стреми към поста му. Помага му заместник-военният министър… има и други…
Но раните са тежки, загубена е много кръв и преди да успее да довърши изречението, Техника потъва в небитието.
Първа част
Глава първа
Вашингтон
Пет седмици по-късно
Пациентът бе прехвърлен с нает реактивен самолет до частно летище на около двадесет мили северозападно от Вашингтон. Макар и единствен на борда, никой не посмя да го заговори, освен да пита дали желае нещо. Името му си остана тайна. Обслужващият персонал знаеше само, че вози извънредно важна персона. Полетът не бе отбелязан в ничий авиодневник или график, било той цивилен или военен.
Безименният пътник бе посрещнат от черна лимузина без отличителни знаци. По негово искане бе отведен в централната част на Вашингтон и пак по негово настояване бе оставен някъде по средата на обикновен квартал недалеч от „Дюпон Съркъл“. Бе облечен в прост сив костюм и поизносени мокасини от нещавена кожа. Изглеждаше като хиляди други чиновници или служители — просто един от множеството безцветни и с нищо неотличаващи се жители на Вашингтон.