— Горката ти майка никога не би могла да изрече толкова много думи за толкова кратко време — отбеляза лейди Пембърли.
— Старост — нерадост — въздъхна херцогът. — Може би бастунът е следващата стъпка към нашата разруха, Дрю? Шери, Джон? Еванджелин?
След като шерито бе сервирано, лорд Петигрю отбеляза с плътния си глас:
— Джон, измамник такъв, с нищо не намекна, че вие двамата с мадам вече се познавате!
— Както каза Фелиша, херцогът обича изненадите — намеси се лейди Пембърли. — Казваш, че познаваш родителите й, Джон, така ли?
— Да, милейди. Баща й беше много изтъкнат учен и един от най-красивите мъже, които съм срещал през живота си. Еванджелин е абсолютно негово копие. Моите съболезнования, Еванджелин, наскоро научих за смъртта му.
Не каза нищо, само леко кимна. Естествено беше той да поддържа версията й.
— Кога я видя за последен път? — поинтересува се херцогът.
— Беше само на седемнадесет. А после се омъжи. Скоро съпругът й умря. За кратко време й се случиха толкова много неща. Животът не е лек, нали?
Не каза абсолютно нищо. В момента й се щеше да държи в ръка един от пистолетите на херцога. И той да бъде зареден. И насочен в главата на Джон Еджъртън.
— Спомням си колко трудно й беше тогава… Майка й беше починала предишната година и всички дами в околността преследваха баща й. А Еванджелин прекарваше по-голямата част от времето си в кленовата горичка. Няколко пъти ми се наложи да я търся, когато им ходех на гости. Какво правеше там, Еванджелин?
— Нищо особено. — Искаше й се да каже, че се е криела от него.
— Кленова горичка? Звучи толкова романтично! — Фелиша сръбна глътка шери и доби изражение, като че ли всеки момент ще го изплюе.
— Явно само ти мислиш така — сряза я херцогът.
Фелиша се обърна към Еванджелин.
— Както вероятно вече сте забелязали, херцогът обича да ме гледа, но не обича да ме слуша. Приказките ми го тласкат към бутилката с бренди — или поне така казва кръстницата.
— Пърхай по-често с клепки и си дръж езика зад зъбите — невъзмутимо изрече херцогът. — Това, скъпа моя, ще ти осигури много бързо съпруг. — Поклати глава. — Горкият човечец! Представям си го на сутринта след първата ви брачна нощ! Ти ще бъбриш по хиляда думи в минута и ще му обясняваш кое е направил правилно и кое не, при това е най-големи подробности, а накрая ще го засипеш с поръчки за закуската.
— Винаги съм смятала, че на сутринта след първата брачна нощ ще спя непробудно чак до обяд.
След тези думи настъпи гробовна тишина, която най-накрая наруши херцогът:
— Надявам се, че не говориш и насън?
— Ще накарам съпруга си да ти каже. — Усмихна му се с престорена скромност — като немирно момиченце, което съзнава, че го е надприказвало.
— Уж аз отговарям за нея — намеси се лейди Пембърли, — а виж накъде отидоха нещата. Мадам, ако сте достатъчно близо, пернете Фелиша през ушите. А ти, дете, ако кажеш още една неприлична дума, ще отменя бала за дебюта ти в обществото!
— Не виждам нищо лошо в онова, което тя каза — защити я херцогът. — В края на краищата остава да се надяваме, че няма да се омъжи за някой тъпанар.
— Значи това трябва да бъдете вие, ваше благородие! — Фелиша сключи ръце на гърди и задиша учестено. — Чувала съм мама да казва, че сте такъв експерт по жените… Истински развратник! Но тъй като сте херцог, никой не се осмелява да го изрече в очите ви!
— Направо ще повърна! Аз не съм развратник, Фелиша. Аз съм улегнал човек, грижлив баща и щедър домакин.
— Да, да, момчето ми — кимна лейди Пембърли. — Няма нищо лошо в това, че си скандален. При този вдъхновяващ вид! Да, момчето ми, дори и зряла жена като мен не може да не забележи как въздействаш на всички, независимо дали го съзнаваш. А освен това имаш значително повече мозък от това нахално осемнадесетгодишно куфарче, което ми натресоха като кръщелница.
— Кръстнице, а аз си мислех, че ме обожавате от мига, в който съм се появила на бял свят! Казвали са ми, че вие сама сте молили и настоявали да станете моя кръстница. Не е ли вярно?
Лейди Пембърли само повдигна безпомощно вежди. Лорд Петигрю се обърна към Еванджелин:
— Не им обръщайте внимание, мадам. Те така си говорят, откакто се познаваме с херцога — а това са много повече години, отколкото ми се иска да си призная. В действителност са твърде привързани един към друг.
— Да… — Еванджелин отпи бавно от шерито си. — Виждам.
— Всъщност — засмя се лордът, — познавам Фелиша от бебе. Тя е непоправима. Това я поддържа във форма. Пък и така е винаги в центъра на вниманието — а това е място, където тя обожава да бъде.