— Не мога да повярвам, че го казвате! Има любов! Слушала съм за нея. Чела съм за нея. Не може да е измислица. Това, че аз никога не съм я изпитвала, не означава, че я няма.
Осъзна какво е казала. Млъкна и застина.
— Аха, отново се връщаме към достопочтения Андре, този невероятен мъж, който е бил ваш съпруг. Значи не сте го обичали. Брак по сметка? Все пак ме разбирате — един мъж се жени за една жена, за да може да спи с нея когато и където си поиска.
— Андре не беше такъв. И бракът ни не беше по сметка.
— Но вие не сте го обичали!
— Обичах го. Просто разсъждавах абстрактно.
В тъмните му очи се появи някаква напрегнатост, която едновременно я плашеше и възбуждаше.
— Лъжете много по-умело, отколкото несъмнено говорите френски. Ще се наложи да ви покажа, не, да ви припомня, как в действителност стоят нещата между мъжете и жените.
Сведе глава. Топлият му дъх опари слепоочията й. Усети как пръстите му се плъзгат нежно по врата й, а когато устните му докоснаха нейните, почувства нещо, неизпитвано досега. Беше като гореща мощна вълна в корема й, която се разля и обхвана цялото й тяло. Искаше й се това да продължи вечно. Езикът му леко натисна устните й. Тя ги отвори и го пое. Без да осъзнава какво прави, се надигна, обгърна раменете му и го привлече към себе си. Кларъндън обсипа с нежни милувки очите, бузите, връхчето на носа й. После се отдръпна за момент. Очите му се сведоха към гърдите й. Пръстите му сякаш сами се плъзнаха надолу и жадно замачкаха плътта й през памучната нощница и вълнения халат.
— М-м-м. — Тялото й се отпусна в ръцете му.
— Прекалено много дрехи…
Еванджелин не помръдна. Съвсем престана да диша, когато разтвори халата й. Не откъсна поглед от него, докато развързваше връзките на нощницата й. Какво правеше? Не познаваше изобщо този мъж, а всеки миг той щеше да зърне гърдите й. Знаеше, че трябва да го спре, но не направи нищо. Единственото, което искаше, бе да усети ръцете му върху кожата си.
Потрепера, когато те се вмъкнаха в отворената й нощница и повдигнаха гърдите й. Пое си дълбоко въздух. Гърбът й се изви в дъга. Никога не си бе представяла, че съществува подобно чувство. Беше прекалено разтърсващо и в същото време — като че ли недостатъчно.
— Отдай ми се цялата! Бях сигурен, че си красива. Кожата ти е много бяла, Еванджелин, а гърдите ти изпълват ръцете ми. Приятно ти е да те докосвам, нали? Приятно ти е ръцете ми да изгарят плътта ти.
Приведе се напред. Отново започна да я обсипва с целувки. В същото време ръцете му не преставаха да я галят.
В този момент тя го предаваше! Осъзнаването на жестоката истина се стовари безмилостно върху раменете й. Еванджелин се отдръпна бавно. Ръцете му застинаха на гърдите й. Почувства се натежала и, странно защо, много гладна. Взря се в устните му, после в тъмните му очи.
— Съжалявам, ваше благородие, не трябваше да идвам. Много съжалявам.
— Не, аз съм този, който трябва да съжалява… — Сякаш въздъхна, но не отдръпна ръце от гърдите й. — Много си красива! Никога не съм си представял, че ще ми бъде толкова трудно. — Пак сведе поглед към ръцете си, които продължаваха да галят гърдите й. — Трябва да те пусна. Сега! — Челото му се сбърчи от болка, когато се откъсна от нея. Прибра ръце в скута си и ги стисна. Отпусна глава на облегалката на фотьойла и притвори очи. — Няма да ви опозоря. Вие сте под мое покровителство. Трябва да ви осигуря пълна безопасност. Моля ви, загърнете се, Еванджелин. Моля ви! Не трябва повече да ви докосвам. И без това ми е достатъчно трудно да спра.
Втренчи се в него — безмълвна и бездиханна. Херцогът отвори очи и се взря в нейните.
— Тялото ви откликва великолепно на мъжките ласки, Еванджелин. Непорочният Андре е имал голям късмет с вас.
— О, не! Всъщност това е първият път, когато… О, боже! Съжалявам.
Но не направи нищо, за да прикрие голотата си. Херцогът се загледа в сведената й глава. Безспорно бе много страстна. Какво ли щеше да стане, ако не го беше спряла? Вероятно той сам щеше да се спре. Нещо в думите й обаче го озадачи. Поклати глава. Беше пиян. Всичко му се струваше странно, когато бе пиян, а тези дни му се случваше твърде често. Крайно време беше да се върне към живота си — такъв, какъвто беше преди Сабрина и преди подлото убийство на Роби.
И да докаже сам на себе си, че държи здраво юздите на собствената си съдба.
— Завържете нощницата си!
Еванджелин не помръдна. Очевидно не бе в състояние. Кларъндън завърза нощницата и притвори халата й. После се облегна назад и подпря брадичка на юмрука си. По кожата му още пробягваха тръпки от допира с нея.