— Едмънд! — извика херцогът.
— Да, татко?
— Ще ме слушаш и ще ми вярваш! Точка по въпроса! Ясно ли е?
Лорд Едмънд бавно се приближи към баща си и вдигна поглед към него.
— Земята е кръгла. Повтори!
— Земята е кръгла, татко. Сигурен ли си?
— Някога да съм те лъгал?
— Не, татко. Ти никога не грешиш.
Еванджелин простена.
Мариан Клотилд така се разсмя, че очите й се насълзиха.
— Чудесно. Следващия път, когато госпожа Роли ти каже, че Земята е плоска, ти ще кимнеш усмихнато, но ще си знаеш, че в действителност е кръгла.
— Да, татко.
Херцогът вдигна сина си и го притисна към себе си.
— Великолепно се справихте, ваше благородие! — възкликна Еванджелин и Мариан Клотилд не долови в този плътен глас и сянка от кокетство, с което жените обикновено се отнасяха към сина й.
— Аз също съм много впечатлена. Не мислете, че се натрапвате, мадам. И без това отдавна исках да се запознаем. Синът ми доста ми е говорил за вас.
— О, боже! — въздъхна Еванджелин.
— Да, казах й, че си упорита като муле, че си поносимо добър ездач и че природата около Челси много ти харесва. А, да, освен това й споменах, че притежаваш и известен чар.
— Вероятно трябва да съм ви благодарна, че не сте навлезли в подробности.
— А защо си мислиш, че не съм го направил? Тя ми е майка. Възхищава ми се и смята, че съм непогрешим.
— Напълно вярно. Какво може да стори една майка с такъв прекрасен син?!
Еванджелин простена, херцогът подхвърли Едмънд във въздуха, а Мариан Клотилд продължи:
— Заповядайте, седнете, мадам. Ще позвъня за чая. Може ли да ви наричам „Еванджелин“? „Мадам“ определено не пасва на земя, която е кръгла.
Едмънд се смръщи.
— Госпожа Роли винаги е толкова сигурна в думите си…
— Кръгла е, Едмънд — намеси се херцогът, — кръгла!
— Да, татко. Бабо, татко каза ли ти, че съм най-добрият стрелец в страната?
— Уведоми ме, че си застрелвал паунът Рекс без да ти мигне окото най-малко десетина пъти.
— Наистина! — Едмънд се прозя широко.
Еванджелин се приведе и повдигна брадичката му.
— А сега искам да ме чуеш, без да спориш. Уморен си. Ще трябва да отидеш с Елън в детската стая и да поотдъхнеш малко.
Херцогът отново вдигна сина си на ръце.
— Аз ще го заведа. После ще се върна. Няма да те оставя задълго сама с този дракон тук. Майко, не я плаши много, докато ме няма.
— Ами моята история, татко? Искам да разправя на баба продължението й.
— След като си починеш! Ще кажа на Грейсън да донесе чая.
Мариан Клотилд се замоли най-сетне синът й да е намерил подходящата жена. После се обърна към Еванджелин с най-чаровната си усмивка.
— Моля ви, седнете, Еванджелин. През цялото време ли пътувахте с Едмънд?
— С изключение на часа, през който имах главоболие и негово благородие настоя да яздя с него.
— Да яздите с него!
За нейна най-голяма радост Еванджелин се изчерви.
— Ами, виждате ли… Херцогът яздеше красивият си жребец и предложи… Аз седях пред него. Това беше всичко, ваше благородие.
„Е, не съвсем“, отбеляза наум майката и остана особено доволна.
— Почти е невъзможно да се откаже на сина ми. Доста е настоятелен в определени случаи.
— Да, вече имах възможност да се уверя.
Всъщност той за нищо не я бе принуждавал, а и нищо особено не се бе случило. Еванджелин се бе облегнала на него, защитена от обръча на силните му ръце и бе заспала дълбоко. От дълго време не се бе чувствала толкова спокойна и закриляна.
Мариан Клотилд потупа мястото до себе си. Еванджелин развърза пелерината си, метна я на облегалката на един стол и седна. Майката със задоволство отбеляза, че младата дама има също като нея елегантна фигура и пищни гърди. Предположи, че роклята е на Мариса, онова бедно глупаво момиче.
— Всъщност, Еванджелин, синът ми дръзна да ми признае, че ви е заповядал с типичния си господарски маниер. Предполагам, че тонът му е наподобявал ръмжене.
— О, не! Просто той е свикнал всички да му се подчиняват на мига. А точно тогава аз не можех да му го позволя. Искам да кажа…
— Да, знам. Синът ми е бил много добър с вас. Самата благост!
— Никога не съм го виждала благ. Не е в характера му. Често налага своето с шега или с мръщене, тъй като знае, че само глупак би се опитал да му противоречи и… О, боже, не исках да го обидя, ваше благородие! Херцогът досега е показвал доста загриженост към мен. Да, това е правилната дума. Надявам се, че няма да му е неприятно да бъде наречен „загрижен“?
Мариан Клотилд потупа сключените й ръце.
— Ще го попитаме. Вие все още не ме познавате достатъчно добре, но ще ви кажа истината. За добро или зло, двамата със сина ми много си приличаме. А вие, скъпа моя Еванджелин, изпитвате огромна вина. Нали?