Срещу нея седеше лейди Джейн Белърман, най-голямата дъщеря на някакъв граф — хубавичко момиче с рокля от розов сатен и газ, което й отправи дълъг изучаващ поглед, а после се втренчи студено в нея. Еванджелин въздъхна и, без да вдига глава, продължи да гони едно парченце сьомга из чинията си.
Блюдата се редяха. Лакеите непрекъснато бяха нащрек. Започваше да я боли глава. Лорд Джордж Уолис я угощаваше с нескончаеми разкази за битките в Испания.
— Тези мръсници са все още сред нас! — Боецът преполови чашата си с вино на един дъх. — И така ще бъде, докато той не изгние в земята.
— Толкова го искам! — реагира с патос Еванджелин.
— Сигурно знаете, че убиха Робърт Фарадей. Горкият Роби! Ако херцогът открие убиеца му, мръсникът ще бъде мъртъв, преди да е успял да си отвори устата, за да моли за милост.
— Абсолютно вярно — намеси се Кларъндън.
Лейди Джейн Белърман заговори с тих изкусителен глас:
— Кое е вярно, ваше благородие? Че обичате да танцувате валс? Чувала съм, че сте неотразим в танците. Ще ми доставите ли удоволствие да се убедя в това по-късно?
— Тази вечер няма да има танци.
Очите му не се откъсваха от Еванджелин — тя изглеждаше толкова бледа, че се уплаши да не припадне върху чинията с телешко. Целият този разговор за Наполеон, за смъртта на приятеля му… Не беше никак приятен за една дама. Върху лицето му падна сянката на безпокойството.
Точно в този момент Еванджелин вдигна поглед и той видя гнева в очите й. Определено нямаше опасност да припадне. Но какво ставаше тук, за бога?!
Знаеше, че той много лесно улавя настроенията й. Затова се опита да изтрие яростта от лицето си, но никак не беше лесно да запази спокойствие, докато слуша за всички безчинства на Наполеон. Втренчи се в Грейсън. Стоеше като страж зад масивния стол на господаря си. Внезапно до ушите й достигна смеха на лейди Джейн. Обърна се и забеляза, че дамата я гледа.
— Да? — Също се усмихна.
— Лейди Джейн ви каза нещо, скъпа моя — информира я лорд Джордж, докато си вземаше голямо парче от специалитета на готвачката — пай със свинско „Мелтън Мобрей“. После въздъхна щастливо и допълни: — Всичко се оправя с този пай.
Когато Еванджелин най-сетне й обърна внимание, лейди Джейн отбеляза:
— Тъкмо казвах на херцога, че очевидно вечерята не ви е приятна. Сигурно е много потискащо да видиш, че някой от гостите ти е отегчен до такава степен, не сте ли съгласна с мен, мадам дьо ла Валет?
— Признавам, че мислите ми бяха далеч, лейди Джейн — отвърна непринудено тя, — но сега цялото ми внимание е насочено към масата. Готова съм да бъда очарована и, надявам се, да съумея да отговоря подобаващо чаровно.
Херцогът й отправи многозначителна усмивка над чинията си.
— Негово благородие каза, че вие наскоро сте пристигнали от Франция, мадам.
— О, не! — Лорд Джордж се втренчи в нея, като че ли я виждаше за първи път и онова, което виждаше, никак не му харесваше. — Но вие звучите като истинска англичанка! Нищо не разбирам.
— Аз съм наполовина англичанка, лорд Джордж. Израснах в Самърсет. Бях омъжена за французин, но той беше роялист. Мразеше Наполеон, както го мразя и аз.
— Тъкмо казвах на негово благородие — продължи лейди Джейн, — че подобна тема едва ли е подходяща за тържествена вечеря. Негово благородие положително е на мнение, че вие потискате гостите му.
„Нещастница!“, помисли си Еванджелин. Лорд Джордж почервеня, а херцогът не посмя да вдигне глава. Знаеше, че в действителност едва сдържа смеха си.
— Да, аз съм лош гост. — Усмихна се над чашата с вино.
— Абсолютно вярно — кимна лейди Джейн и добави тихо и поверително: — Може би ще е най-добре да напуснете масата. Вероятно най-разумно ще бъде да се върнете във Франция, където несъмнено ви е мястото!
Еванджелин внимателно остави вилицата си и отново се усмихна на дамата срещу себе си, изваждайки на показ прекрасните си бели зъби.
— Ако херцогът желае да се забавлява, единственото, което трябва да направи, е да се обърне към други, готови да се отзоват на повика му.
— Ще го направи, и то много скоро. — Лейди Джейн потупа черния ръкав на Кларъндън с бялата си ръка. Херцогът й отправи ленив поглед, а в тъмните му очи проблесна обещание за възмутително порочни удоволствия.