— Татко поръча да не те дразня.
Боже мой, толкова ли очевидно е състоянието й? Но тя дори не беше виждала баща му! Е, с изключение на няколкото неизбежни срещи.
— На мен обаче ми харесва, когато ме дразниш! Къде ти е пистолетът? Мисля, че съм готова за едно велико преследване. Някое малко момче на всяка цена трябва да тръгне след мен, безмилостния разбойник, и да ме свали от коня с един куршум. О, не, само не ми казвай, че си ги изхабил всичките за пауните, Едмънд!
Той й отправи поглед, прекалено мъдър за дете на неговите години.
— Опитваш се да ме накараш да забравя. Да мисля за съчинени истории, а не за онова, което се случва в действителност. Татко каза…
— Какво точно каза баща ти, Едмънд?
Херцогът стоеше на прага, кръстосал ръце пред гърди. Вероятно току-що беше влязъл. Дано не е чул прекалено много!
Еванджелин се опита да стане, но той им направи знак с ръка да не мърдат.
— Изглеждате настанени много удобно. Е, Едмънд, какво ти казах?
С тези думи се приближи и също приседна на колене. Едмънд започна да трие едно оръдие между дланите си.
— Така загрявам барута. Ти каза, че е нещастна. Каза, че последното нещо, от което се нуждае, е да я тероризирам. Аз пък казах на Ева, че Уелингтън ще потроши завинаги костите на Наполеон. Исках да я накарам да се усмихне. И тя наистина се усмихна за малко, татко!
Херцогът я погледна.
Детето завъртя коня на генерала малко по-наляво и запита:
— Аз те правя много щастлива, нали, Ева?
— По-щастлива от котка, която току-що е скочила в купа със сметана. Не си ли спомняш как снощи, когато ми разказа продължението на твоята история, аз не можех да спра да се смея?
— Така беше, татко. Направих историята си смешна и Ева много я хареса. Баба също. Тя пък се смя така, че имах чувството, че ще падне от стола. Каза ми, че съм най-добрият внук, който някога е имала!
— Ти си единственият й внук. Тя си е позволила малко ирония.
— Ирония, да — съгласи се Едмънд. — Ще трябва да сложа ирония в моята история. Вероятно ще можеш да ми кажеш какво точно означава, когато вече съм готов да я използвам. Искаш ли да чуеш историята ми, татко?
— Да, тази вечер. Ти ще ми я разкажеш, за да разсмееш и мен.
— Много е умен, ваше благородие. Едмънд, покажи на баща си каква стратегия ще използваш, за да победиш Наполеон.
С тези думи Еванджелин се отдръпна от бойното поле. Баща и син преподредиха войниците и преместиха артилерията. И всичко това под канонадата от превъзбуденото бъбрене на детето.
— Добър изстрел, Едмънд. А сега насочи оръдието към предната линия. Да, точно така. Отлично. Сега огън!
— Уцелих! — изписка детето. — Ударих те право в уязвимите части!
— По дяволите! Трябва да внимавам, иначе ще пометеш целия ми батальон. Откъде научи това — „уязвимите части“?
— Бъниън нарича корема ми „уязвимите части“. Казва, че трябва да внимавам със средните части от тялото си, защото са по-меки от останалите. Виж, татко, Ева се смее!
— Да, дори и очите й леко блестят. А сега какво ще кажеш да заведеш баба си на базара край Пантеона?
Едмънд изгуби ума и дума от радост.
— Но аз все още не съм ходил там! Да, татко, да!
— Много добре. Бъниън е готов с палтото и ръкавиците ти. А баба ти сигурно те очаква с нетърпение.
Едмънд обви ръце около врата на Еванджелин, целуна я по бузата, поклони се ниско на баща си и излетя. От коридора се чу гласът на Бъниън. Детето пак нададе вик. Еванджелин се обърна към херцога. Огромен, ленив и невероятно красив.
— Знае ли нейно благородие какво удоволствие я очаква?
— Мислиш, че съм я принудил да го направи, защото съм искал да остана насаме с теб?
Изправи се, подаде й ръка и я издърпа до себе си. Вдигна поглед към него. Беше й абсолютно невъзможно да не го направи просто защото той беше там, а на нея й доставяше неизмеримо удоволствие да го съзерцава. После преглътна, опита се да отстъпи назад, но той не пусна ръцете й.
— Вярно е, че исках да остана насаме с теб, но в интересна истината идеята беше изцяло нейна.
Дългите му пръсти преминаха леко по ръцете й и се спряха на шията. Повдигна брадичката й.
— Мисля, че се налага да те целуна. В противен случай ще полудея.
Приведе се и леко докосна устните й. Дъхът й излезе като въздишка.
Искаше да се отдръпне, наистина го искаше, но нямаше сили. Сгуши се в него и долови как сърцето му забива учестено. Взе я в обятията си и я повдигна така, че тя напълно се изравни с него. Усети желанието му. Без да си дава сметка какво прави, се притисна още по-силно към него. Целуна я страстно — езикът му нежно докосваше нейния. Беше внимателен. Може би за да не я уплаши.