— Естествено, че аз, татко!
— Така си и помислих. Предполагам, че после ще й даваш да яде само превъзходна храна.
— Да. Ще помоля госпожа Дент да й я приготвя. Тогава няма да има нужда да се връща в Бастилията, защото тя е едно много сладко момиченце, на което не искам да се случи нищо лошо.
На херцога му се прииска да сграбчи сина си и да го притисне силно в обятията си. Понякога не можеше да повярва, че това великолепно дете е негово. Та то бе истинска божия благословия! Почувства внезапно стягане в гърлото. Като че ли съвсем ясно чу как баща му му казва, че на света няма по-добър син от него. Затвори очи. След малко отново се изкашля.
— Извинявай, Еванджелин, но на Едмънд баба му го очаква долу в гостната. Вместо лошата мащеха, която мъчи децата с гнусни бисквити, готвачката му е приготвила любимите лимонови тарталети.
— Истински тръпчиви лимонови тарталети? От онези, от които ти изтръпват устните?
— Точно от тях.
— Може ли да отида, Ева?
— Тъй като сполучливо успя да си придадеш вид на умиращо от глад дете, нямам друг избор, освен да те пусна. Но тази вечер вероятно ще ми разкажеш повече за момиченцето, което момченцето спасява от Бастилията.
— Ще си помисля. — Едмънд я целуна и излетя от детската стая.
Еванджелин се усмихна на херцога.
— Късно е. Не съм усетила как е отлетяло времето. Благодаря, че го спасихте.
— Всъщност много се радвам, че и ти не скочи след него.
— Не съм особено голяма почитателка на лимоновите тарталети.
— Но щеше да скочиш, за да не оставаш насаме с баща му.
Тази нейна брадичка! Пак се вирна.
— Казах ви, че не се страхувам от вас.
— Но се страхуваш от себе си, страхуваш се за мен — което е пълна безсмислица — и преди всичко се страхуваш от онова, което ти се иска да направиш, когато съм близо до теб.
„Абсолютната истина“, помисли си тя, но когато му отговори, гласът й беше натежал от презрение:
— Самочувствието ви надминава всякакво приличие, ваше благородие.
— Не се настройвай така войнствено. Както виждаш, спазвам дистанция. Ще бъда непоколебим в това отношение. Би било върхът на глупостта от моя страна да те докосна — така както направих оня ден. Защото този път току-виж се озовем голи пред камината. А междувременно поне десетина души могат да се появят в стаята.
Очите й се присвиха. Изглеждаше едновременно войнствена и възбудена. Начинът, по който го гледаше, беше най-омайният афродизиак. Беше невъзможно да й устои. Херцогът отстъпи две крачки назад. Тогава забеляза тъмните кръгове под очите й. Майка му беше права — тя вехнеше. Приличаше на сянка, а нервите й бяха опънати като струна. Загрижеността му придаде на гласа му необичайна дрезгавост.
— Дошъл съм да си изясним нещата, Еванджелин.
— Не ви разбирам. — Много добре го разбираше. Дали ще поиска от нея да му стане метреса? В крайна сметка, тя е била вече омъжена веднъж и…
— Откога си гувернантка на Едмънд?
От изненада едва не се свлече на пода.
— Нека си помисля, ваше благородие. — Втренчи се в ноктите си. Не трябваше да забравя, че той е мъж с неустоим чар и огромен опит. Въздъхна и се насили да се усмихне. — Аз не съм гувернантка, а по-скоро бавачка. За да е гувернантка, една жена трябва да бъде много по-добре образована от мен. По-скоро съм компаньонка на Едмънд, която поназнайва това-онова, но нищо повече.
— Ядосваш ме, Еванджелин. Крайно време е да спреш да се подценяваш. Според моите изчисления ти носиш отговорност за Едмънд вече почти два месеца. А все още не ти е платено.
— Не ви разбирам, ваше благородие. Вие не само ми подарихте всички рокли на Мариса, но и се отнасяте с мен като с почетен гост. Това е много повече, отколкото заслужавам.
Не й обърна внимание.
— Искам да възнаградя всичките ти усилия. — Извади банкнота от джобчето на жилетката си. — Надявам се, че петдесет лири ще ти се сторят достатъчно добра сума.
Еванджелин бавно се изправи. Беше толкова зашеметена, че изобщо не й идваше наум какво да отвърне. Накрая заговори с едва сдържана ярост, натъртвайки всяка дума:
— Как не ви е срам да ми предлагате заплащане, като че ли съм ви прислужница?! Не ви искам проклетите пари!
Ръцете го засърбяха да стисне бялото й вратле, затова следващите няколко секунди посвети на прецизно оправяне на къдричките по маншетите си. Беше се изчервила чак до корените на косата си. Изобщо не можеше да я разбере.
— Естествено, че не си ми прислужница. — Вгледа се в бялата й шия, после в надигащите се от възмущение гърди и добави ледено: — Както вече ти казах, петдесетте лири са за услугите ти до днешна дата. И ти би трябвало да ги приемеш благосклонно — така както са предложени.