Каретата се люшкаше леко напред-назад по калдъръмените улици. Лунните лъчи нахлуваха през прозорчетата и осветяваха лицата на тримата пасажери.
Мариан Клотилд едва се сдържаше да не се разсмее на безпрецедентната проповед на сина си. Остана обаче загледана навън, очакваща отговора на Еванджелин.
— Ваше благородие! Подобна тирада от вашата уста! Направо не е за вярване! Аз не съм невинно момиче. Вярно е, че съм млада, но вече съм била омъжена. Знам какво да правя и какво да не правя. Зряла жена съм, вдовица на непорочния и непрежалим Андре. При това имам добро възпитание. Така че ме оставете на мира. Съветвам ви вие сам да си се възползвате от благопристойните си напътствия.
Мариан Клотилд се изкикоти. Слава богу, че нито един от двамата не го забеляза.
— Не моето поведение е предмет на настоящото обсъждан — У херцога явно се разгаряше гняв. — Ти никога не си идвала в Лондон. А той е моята джунгла, моята територия. Тук аз съм царят. Наясно съм с правилата. Познавам всички животни и инстинктите им. Ти нищо не разбираш. Затова ще действаш според моите наставления. Не желая никой от нашите приятели да остане с лошо впечатление от теб. Ще се държиш подобаващо, което означава, че няма да се отделяш нито за миг от мен. Искам да си винаги пред очите ми. Аз ще те защитавам и ще имам грижата да не извършиш някоя глупост. Ще предотвратя попадането ти в ситуация, която не разбираш. Да речем, някой напорист млад мъж, или по-възрастен, или изобщо мъж, на каквато и да било възраст, може и пиян, на който ще му се прииска да те опипва, а и нещо много повече.
— Бих зашлевила тези напористи мъже, ваше благородие. Дали това обаче няма да ви постави в неудобно положение? Вие самият били ли сте някога напорист млад мъж?
— Не. Аз съм роден с финес и елегантност. Никога не съм опипвал жена, която не е искала да я опипвам. — Изгледа я многозначително.
Еванджелин се изчерви и се отдръпна назад, оплетена в собствената си мрежа.
— Добре тогава — загледа се през прозорчето, — ще се държа като срамежлива и непорочна девица.
— Би могла да опиташ.
После му се стори, че чува някакъв шум откъм страната на майка си и запита:
— Добре ли си?
Мариан Клотилд се изкашля.
— Разбира се, скъпи. Радвам се, че най-сетне пристигаме. Мисля, че това беше едно от най-дългите пътувания през живота ми. В интерес на истината, Еванджелин, синът ми има опит. Сигурна съм, че целеше да ви помогне със съвета си, а не да ви дразни.
— Ако имате предвид, ваше благородие, че херцогът има опит с лондонските пороци, тогава ви разбирам много добре. О, боже, моля да ме извините! Не трябваше да казвам подобно нещо. Но той ме изкушава да го изхвърля през прозорчето.
— Няма да мога да мина — обади се херцогът. — Ти също, като се имат предвид твоите… Както и да е.
— Разбирам ви отлично. Баща му също събуждаше желанието ми да го запокитя нанякъде. Беше прекрасен мъж! — херцогинята притвори очи.
Останалата част от пътуването премина в мълчание. Само копитата на конете отекваха в нощта. Когато каретата най-после зави по дългата чакълена алея към къщата на Сандерсън, Мариан Клотилд ведро възкликна:
— Ето, че пристигнахме! Готови ли сте да се забавляваме? Нали ще се забавлявате, деца, и няма да спорите повече? Надявам се, че сте се освободили от взаимната си жлъч.
— Аз не тая никаква жлъч. Или поне нямах такава, докато не се появи тя!
— О, скъпи. Какви светлини! Не е ли прекрасно, Еванджелин?
— Прекрасно е. Обичате ли да танцувате валс, ваше благородие?
— Да.
— Той е един от най-добрите танцьори в Лондон — намеси се Мариан Клотилд.
— Вие сте негова майка и ваше задължение е да го хвалите.
— Наистина ли така смятате, Еванджелин? Аз лично не съм толкова сигурна. Знам обаче, че ако бях по-млада, непременно щях да се влюбя в него като всички останали дами.
— Надявам се, че има достатъчно други трезви господа, които също умеят да танцуват валс…
До ушите им достигна музика. Кракът й сам започна да си тактува. Запита се дали и Джон Еджъртън ще присъства на бала. Знаеше, че се налага да го види, но не и тази вечер. Тази вечер възнамеряваше да се забавлява и поне за няколко часа да забрави каква е и какво е направила.
Горе, на масивното каменно стълбище, ги посрещна иконом, който изглеждаше зашеметяващо елегантен в костюма си от шестнадесети век — яркочервен кадифен жакет, колосана бяла плисирана яка и прилепнали по краката панталони до коляното.