— Добре дошли, ваши благородия!
Херцогът и майка му си сложиха маските. Еванджелин вече го беше направила. Сега подаде ръка на Кларъндън и му се усмихна лукаво. Икономът ги поведе. Наоколо беше пълно с веселящи се от сърце гости. Навсякъде се мотаеха лакеи в ливреи от епохата на кралица Елизабет, които биха изглеждали абсурдно, ако не беше цялата тази пъстра, възмутително натруфена тълпа.
Щом херцогът се обърна, за да поговори с един свой приятел, Мариан Клотилд се приведе към Еванджелин.
— Много ми се иска да се забавлявате. Синът ми се държи прекалено властно, което аз лично намирам за твърде очарователно. Това не е обичайното му поведение. Отпуснете душата си, Еванджелин, и се забавлявайте.
— Беше много мило от ваша страна да ме поканите, ваше благородие. Благодаря ви. Тук е невъзможно човек да не се забавлява. Питам се обаче как може да се танцува при такова стълпотворение!
— Ще имаш нужда от опитен партньор. — Херцогът отново пое ръката й. — Смея да твърдя, че аз ще се справя добре.
— Изчакай мъничко, скъпи — намеси се майка му. — Виж лейди Сандерсън като римска матрона. Костюмът й е много подходящ… Лусил, как си, скъпа? Такава очарователна вечер! И толкова много гости!
— Приятно е, нали? А коя е тази особа, поставила ръка върху ръката на нашия скъп херцог?
— Мадам дьо ла Валет, Лусил. Наша братовчедка.
— Братовчедка? Много ми се иска да ви видя лицето, скъпа. Надявам се, че сте достатъчно красива за нашия херцог. Той е толкова приятен човек, а в същото време много трудно харесва младите дами, които му биват представяни. Вие сте сравнително млада, нали? Той има много строги изисквания. Толкова е капризен! Как са Сабрина и Филип, ваше благородие? Продължавате ли да изпитвате същите нежни чувства към нея, след като тя се омъжи за един от най-старите ви приятели? Нали знаете, че е бременна?
Херцогът, който бе свикнал с безцеремонността на Лусил и с монолозите й, целящи едновременно да объркат, развеселят и възмутят, само се усмихна.
— Вече всичко е на мястото си. Мадам дьо ла Валет е много млада и напълно поносима. Така че не ми води бърборещи дебютантки, Лусил! А сега, ако ни извините, двамата с мадам ще потанцуваме валс. Мислиш ли, че си във форма, Еванджелин? — добави накрая тихо.
— Краката ми малко се подгъват, ваше благородие, но ще опитам. Боже мой, тази жена е направо удивителна!
— Да, при това знае какво цели.
— Братовчедите и братовчедките все нямат край. — Лейди Сандерсън продължаваше да дърдори на Мариан Клотилд. — Надявам се, че не е бедна като повечето от тях.
— Не й обръщай внимание — прошепна херцогът. — В противен случай ще ме накараш да те помисля за глупачка. Пурпурночервеното ти стои много добре. Порочно е точно колкото искаше. Много ми се ще да те видя в римската тога на лейди Сандерсън. Сигурен съм, че ще пада разкошно върху гърдите ти. Ще танцуваш ли валс с мен, Еванджелин?
Мариан Клотилд не откъсваше очи от сина си и братовчедка му.
— Танцуват добре заедно. Всъщност са великолепна двойка.
— Тя е много висока.
— Херцогът също е много висок. И ненавижда да му се схваща вратът. Лусил, смяташ ли, че можеш да ми изнамериш подходящ партньор?
Херцогът притисна здраво Еванджелин и я поведе умело през гъстата тълпа по дансинга.
— Ако трябва да бъда честна — отбеляза задъхано тя, замаяна от поне десетината завъртания до момента, — вие наистина танцувате добре.
— Танцуването, както и изисканите маниери, са нещо, с което съм закърмен.
— Очевидно не ми позволявате да го забравя.
Усмихна й се и забеляза, че очите й блестят под маската. Зърна по-свободно място и я завъртя широко. Еванджелин се засмя и едва не започна да си тананика от удоволствие.
После понамалиха темпото.
— Съществува ли нещо, което не можете да правите добре?
— Комплимент ли надушвам? Разбира се, че не.
— Простете. Всъщност исках да ви направя комплимент. Да си го взема ли обратно?
Кларъндън отпусна за миг брадичка върху косата й. Тя дискретно ухаеше на рози.
— Има безброй много неща, които бих желал да върша по-добре.
— Например?
— Когато ме вбесиш, бих искал да съм в състояние да се гневя по-дълго. Ала истината е, че щом се приближиш до мен, аз те сграбчвам и забравям, че преди малко съм искал да те удуша. Идва ми да ти смъкна дрехите, да те поваля под себе си и да те целувам, докато се задъхаш, а после…
— Прекалено детайлизираш.
— Вероятно си права. Откакто започнах да изброявам детайлите, ти ми стъпи върху краката поне три пъти. А понякога ми се иска просто да си лежа до теб и да те съзерцавам — без дори да те целувам или докосвам. Просто да те гледам. И това би ми доставило неизмеримо удоволствие. Всъщност танцуваш отлично. Е, все още не си в моята категория, но с малко практика ще започнеш да ми партнираш великолепно.