Планината се протегна.
— Да, с Кента разгледахме инсталацията. Всяка порта, врата и камера и единодушното ни заключение е, че мястото е адски добре охранявано…
No shit, Sherlock. Явно бяха нужни два остри като бръснач мозъка, за да стигнат до очевидното заключение… Или пък човек можеше просто да погледне чертежа. Означението защитен обект — молбата се обработва в единия ъгъл трябваше да е достатъчно, за да ги наведе на тази мисъл. Тия двамата льольовци бяха като posterboys на кампания против кръвосмешението…
— HP, изглеждаш все едно искаш да кажеш нещо? — прекъсна го Манге.
— А, не, не, нищо — измърмори той.
Планината мускули хвърли гневен поглед на HP, преди да продължи.
— Стигнахме до заключението, че единственият път е през подземния тунел. В миналото е бил тунел за кабели, водещ до артилерийските оръдия по крайбрежието, но сега са го удължили директно до Балтийско море.
— Крепостта го използва, за да вкарва студена вода… — допълни Хаселквист ентусиазирано и извади няколко листа от дъното на купчината. — Ето и снимки…
Всичко, което се виждаше, бяха няколко черни отвесни скали и бурно море.
— Отворът е там, долу, на около пет метра под водната повърхност. Вероятно има решетка, но Джеф може да я пререже…
— В казармата бях сапьор водолаз — добави планината с доволен тон, който незабавно покачи и без това кривото настроение на HP до нови нива.
— Ще срежа решетката, после ще преплуваме тунела и ще се озовем в малък резервоар за охлаждаща вода тук.
Той посочи на картата.
— Оттам трябва да се покатерим четири-пет метра до ръба, след което ще взривим една врата, за да…
— Чакай малко сега!
Беше си обещал да си държи езика зад зъбите, но това вече беше прекалено.
— Значи, съжалявам, че прекъсвам Батман и Робин, но подводно рязане на метал, гмуркане, малко катерене, а после взрив… Вие сериозно ли?
Той се облегна обратно на стола, скръсти ръце и поклати демонстративно глава.
— Някой тук очевидно е гледал твърде много филми…
Той се ухили на Джеф и получи убийствен поглед в отговор.
— HP… — започна Манге.
— Не, не, чакай малко. Много искам да чуя как Джейсън „водолаза“ Борн ще ни разясни как всички ние ще минем през вълните и скалите, после ще плуваме колко дълго? Два километра, два и половина през оня шибан тунел?
— Двецялоитри — въздъхна Хаселквистът и моментално бе изгледан гневно от Джеф.
— Благодаря, Кента. Две хиляди и триста метра плуване под вода, предполагаемо в пълен мрак. Освен нашия Джейсън някой друг тук да има ако не друго, поне смотан Open Water сертификат от почивка с гмуркане в Тайланд?
Никакъв отговор.
— Не, така си и мислех. Значи, ако противно на очакванията не се издавим като котки в тунела, после ще завършим излета с малко свободно катерене, последвано от взривяване на врати.
Той се засмя, клатейки глава.
— Вие грам акъл нямате…
Джеф стана наполовина от стола и отвори уста.
Но Нора го превари.
— А ти какво би направил, HP? Предполагам, че имаш някое блестящо предложение…
— Разбира се, дайте ми само момент да помисля. Всичко друго би било по-добре от този план.
— Добре, помисли, HP. Няма лошо да имаме резервен план. Освен това донякъде трябва да се съглася с теб. Подводното плуване едва ли е вариант. Сигурни ли сте, че тунелът е изцяло пълен с вода?
Тя се обърна към Джеф.
— Ъъ, ами тунелът си е подводен. Пише го на чертежа…
— Да, виждам, но погледни височинните маркери тук… — тя посочи в единия край на чертежите — … във всеки случай таванът на тунела се намира над морската повърхност през целия път. Или разчитам нещо грешно?
— Не, правилно го разчиташ, Нора. Самият вход към морето е под повърхността, но така или иначе половината тунел е отгоре. Това означава, че ще можем да плуваме, вместо да се гмуркаме.
— Гумена лодка — промърмори Джеф. — Можем да вземем гумена лодка, да се гмурнем през отвора и да я надуем вътре в тунела. Така няма да се налага да плуваме…
— Добре — каза Нора. — Това звучи значително по-изпълнимо. Имаш ли нещо да добавиш, HP?
Той поклати бавно глава.
— Окей, значи така се разбираме, ще те вземем оттук другиден сутринта…
— Добре, добре.
Наложи се HP почти да изпъди Хаселквист от апартамента. Другите двама си бяха тръгнали с две минути интервал. Джеф почти не беше гъкнал, след като той се беше оплакал от идиотския му план. Но това всъщност беше за доброто на всички. С изключение на него самия, групата беше сбирщина от весели аматьори. За да имат и най-малкия шанс за успех, планът трябваше да е възможно най-прост.
HP не можеше да не се възхити от Нора не само защото прояви добрия вкус да се съгласи с него. Нужно беше да погледне чертежа само за няколко секунди, за да открие нещо, което другите двама палячовци изобщо не бяха забелязали. Малко странно, че тя и Джеф не бяха обсъдили въпроса преди срещата, но вероятно не бяха имали време.
Това да обърне собствените му протести в задача също беше адски умно. По този начин не настъпваше Джеф твърде много по мазолите, поне не за момента. Но щеше да зазвучи друга песен веднага щом тя видеше алтернативния план, който той сам вече беше започнал да оформя. Всичко необходимо бяха една или две малки екскурзии и посещение в мазето на Фенстер. Имаше два дни, трябваше да са достатъчни.
Той заключи прилежно вратата и сложи веригата.
Внезапен шум от вътрешността на апартамента го стресна. Два тона като сигнал за съобщение. Той отиде в кухнята. Смартфонът на Нора още стоеше на перваза. На екрана мигаше малка иконка за входящи съобщения.
Той вдигна телефона и го задържа в ръка няколко секунди, докато обмисляше какво да прави. Нора очевидно го беше забравила, което предполагаемо означаваше, че щеше да се върне до няколко минути. По някаква причина тази мисъл му допадна донякъде. Но от друга страна, винаги съществуваше рискът тя да се появи заедно с гаджето Джеф. Ако двамата наистина бяха заедно…
Имаше лесен начин това да се разбере. Той прокара пръст по дисплея и отвори кутията. Съобщението беше кратко, само няколко думи.
Трябва да внимаваш!! /Е.П.
Е.П, — кой, по дяволите, беше това? Не знаеше каква е фамилията на Джеф, но така или иначе първото му име не съвпадаше с някой от инициалите. Но те може би използваха други имена, когато си пращаха любовни съобщения…
Телефонът изпиука отново и за миг той за малко да го изтърве:
Там ли си?
Той помисли още малко, после натисна иконката Отговори. Веднага изскочи празно текстово поле. Поколеба се още няколко мига.
Тук съм, написа той след това и натисна изпрати.
Отговорът дойде почти моментално:
Започвам да си мисля, че някой от тях играе двойна игра…
Той сам забеляза, че е затаил дъх, и се принуди да остави телефона настрана. Това не беше окей. Защо, по дяволите, беше отговорил… Но съобщението го заинтригува.
Подателят трябваше да има предвид тяхната малка група, едва ли имаше друг възможен вариант. Тогава кого имаше предвид? Хаселквист, Манге, него самия…
Още едно съобщение се появи в кутията на Нора:
Обещай ми, че ще внимаваш. От вас зависи много, сигурно го разбираш!
По дяволите, какво да прави сега? Ако не отговореше, Е.П., който и да беше, щеше да заподозре нещо.
Поколеба се още няколко секунди, преди да напише:
Обещавам!
Отговорът не закъсня.
Добре!
Той си отдъхна. Чу от разстояние как външната врата се затваря. Вероятно беше Нора, която се качваше нагоре. Меню бутона, после изтрий разговора. Перфектно!