В общото помещение нямаше жива душа. Отворих входната врата и си поех дълбоко дъх. Цялата тази история, че вампирите избухват в пламъци, когато се покажат на дневна светлина, е пълна глупост, но е вярно, че светлината причинява болка на възрастните вампири. Като новак, който обаче е много напред в процеса на Промяната, светлината ми причиняваше само дискомфорт, но аз стиснах зъби и пристъпих напред.
Училището изглеждаше напълно опустяло. Беше ми странно да не виждам нито един ученик или преподавател да минава. Стигнах до паркинга и отдалече забелязах колата си измежду скъпите и лъскави возила, които вампирите предпочитаха. Двигателят се задави за секунда, но после колата потегли като нова.
Пъхнах пропуска, който Неферет ми даде в деня, когато баба ми докара колата. Вратата на гаража се отвори, а като излязох, се затвори безшумно.
Въпреки че светлината дразнеше очите ми, настроението ми осезаемо се повиши, когато напуснах училището. Не че мразя «Дома на нощта» или нещо подобно. Всъщност именно тук намерих своя дом и приятелите си. Но днес имах нужда от нещо различно. Имах нужда отново да съм нормална. Нормална, каквато беше Зоуи, преди да бъде белязана. Тогава най-голямото ми притеснение бяха часовете по геометрия, а единственият ми талант бе да откривам готини обувки на разпродажба.
Всъщност пазаруването не звучи зле като идея. Любимата ми търговска улица се намираше само на една пряка оттук. За съжаление в гардероба ми преобладават тъмните цветове, откакто съм белязана. Черното, виолетовото и тъмносиньото като че ли изчерпват цветовото разнообразие. Яркочервен пуловер е това, от което имах нужда в момента.
Паркирах на най-слабо запълнения паркинг зад редицата с магазини. Тук дърветата бяха по-големи и ми хареса, че хвърлят сянка, а и имаше по-малко хора. На външен вид изглеждах като обикновено момиче, но вътре в себе си бях все още белязана, а и много нервна заради първото си излизане в предишния свят.
Не че очаквах да се натъкна на някой познат. Според бившите ми съученици аз бях «странна», защото предпочитах да пазарувам от тази централна търговска улица, отколкото от шумния, скучен и вмирисан на всякаква храна мол. Баба Редбърд беше отговорна за моя необичаен вкус. Тя често ме водеше на разходка из града. Точно тук нямаше начин да налетя на Кайла или на някого от футболния отбор, а и доста бързо се потопих в магията на това приятно за мен място. Точно когато си плащах на касата за прекрасния червен плетен пуловер, усетих, че съм гладна.
На отсрещната улица се намираше любимото ми кафене. То имаше хубав вътрешен двор, а в този влажен и мрачен ден едва ли щеше да има много желаещи да седят отвън. Можех да си взема от прекрасното им капучино, едно от огромните кексчета с боровинки, новия брой на местното модно списание и да се преструвам, че съм обикновена ученичка.
Звучеше ми като много добър план. Бях права, на външните маси нямаше никой и аз се настаних на една маса близо до голяма магнолия. Сложих си малко кафява захар в капучиното и захапах кексчето.
Не си спомням точно кога за пръв път усетих присъствието му. Започна като лек сърбеж. Размърдах се на стола си, като се опитвах да се концентрирам върху страницата с кинозаглавията. Чудех се дали да убедя Ерик да гледаме най-новия сълзлив филм, но не можех да задържа вниманието си върху филмите. Дразнещото чувство по кожата ми не си отиваше. Ядосано вдигнах поглед и замръзнах.
На не повече от пет метра пред мен стоеше Хийт.
Дванадесета глава
Хийт раздаваше някакви листовки. Можех ясно да видя лицето му и останах изненадана колко е хубав. Да, аз го познавам от трети клас и съм наблюдавала как се превърна от симпатичен в недодялан, после в готин и накрая в секси, но никога не съм го виждала с този поглед.
Той гледаше сурово, без следа от усмивка и това му придаваше доста по-зрял вид. Сякаш виждах мъжа, в когото той щеше да се превърне след години. А това беше приятна гледка.
Хийт беше висок, рус и с мъжествено излъчване. Дори от това разстояние можех да различа гъстите му мигли, които бяха изненадващо тъмни, и да усетя нежните кафяви очи.
И тогава, сякаш усетил погледа ми, той погледна към мен. Забелязах как тялото му се отпусна и след това потръпна, сякаш някой избълва леденостуден въздух срещу него.