Струва ми се, че си хвърлил око на съквартирантката ми. Разбира се, не го казах — той все пак изглеждаше готин, а тенът на Стиви Рей красноречиво показваше, че и тя е на същото мнение. Реших да не се заяждам:
— Добре изглежда.
— И на мен ми се струва добре — обади се Шоуни и хвърли изпитателен поглед на Дрю.
— И на мен — добави Ерин.
Но Дрю не забеляза никоя от Близначките. Май не забелязваше нищо друго, освен Стиви Рей.
— Умирам от глад — изтърси той.
— Аз също — изчурулика тя.
— Какво ще кажеш да си вземем нещо за ядене? — предложи Дрю.
— Добре — съгласи се Стиви Рей, а после се опомни, че всички сме там и я гледаме. Лицето й стана още по-червено. — Божке, то било време за вечеря! Най-добре всички да отидем да хапнем. — Нервно прекара ръка през късите си къдрици и помаха на Деймиън, който беше погълнат от разговора с Джак. (От това, което подочувах, вече обсъждаха коя от книгите за Хари Потър е най-добра. Определено си бяха лика-прилика.) — Деймиън, ние ще ходим да хапнем. Вие с Джак искате ли да дойдете?
Те се спогледаха, а после Деймиън отвърна:
— Да, идваме.
— Добре — каза весело Стиви Рей, без да откъсва очи от Дрю. — Явно всички сме гладни.
Шоуни въздъхна и се запъти към вратата.
— Моля ви се. От толкова хормони и флуиди направо ме заболя главата.
— Сестра ми, чакай ме.
— Близначките защо са толкова цинични на тема «Любов»? — попитах Деймиън.
— Не са. Просто са раздразнени от факта, че последните няколко момчета, с които излизаха, се оказаха скучни и досадни.
Всички заедно излязохме навън в студената ноемврийска вечер. Снежинките вече бяха по-дребни, но все още прехвърчаха, а покритата със сняг сграда на училището изглеждаше още повече като стар замък.
— Да, на Близначките не им върви с момчетата — намеси се Стиви Рей. — Явно ги надценяват.
Направи ми впечатление, че вървеше много близо до Дрю и от време на време ръцете им се докосваха.
Чух одобрителни възгласи от момчетата и си помислих колко трудно би било за някого да излезе на среща с Близначките.
— Помниш ли, когато Тор покани Ерин на среща? — попита един от приятелите на Дрю, който май се казваше Кийт.
— Да. Тя го нарекла лемур. Сещаш ли се, като онези идиотски лемури във филма на «Дисни» — разказа Стиви Рей през смях.
— А Уолтър излезе с Шоуни на общо две срещи и половина. По средата на третата среща тя го нарекла Пентиум тройка — разказа Деймиън.
Погледнах го с недоумение.
— Зи, Пентиум тройка е много бавен компютърен процесор — обясни ми търпеливо той.
— О!
— Ерин още го нарича сър Бавни, като го срещне. — Явно ще трябва да се намерят две много специални момчета, за да излязат с Близначките.
— Според мен за всеки има по един човек — обади се изведнъж Джак.
Всички се обърнахме към него и той се изчерви. Преди някое от момчетата да му се е присмяло, аз се намесих:
— Съгласна съм с Джак. — После добавих тихо на себе си: — Но трудното е да познаеш кой е точно твоят човек.
— Точно! — каза Стиви Рей с типичната си наперена интонация.
— Абсолютно — добави и Деймиън и ми намигна.
Аз му се ухилих в отговор.
— Хей, за какво си говорите? — Шоуни се спря да ни изчака.
— За несъществуващия ти интимен живот — отвърна Деймиън весело.
— Сериозно?
— Абсолютно.
— А защо вместо това не обсъждате например колко ти е студено и мокро?
— Хм, може би защото не ми е?
Ерин се появи иззад едно дърво със снежна топка в ръка.
— Но всеки момент ще ти стане! — извика тя и удари Деймън с топката точно в гърдите.
Естествено, започнахме война със снежни топки. Всички се втурнаха да правят топки и да ги мятат по Близначките. Започнах бавно да отстъпвам назад.
— Казах ти, че снегът е супер — радваше се Стиви Рей.
— Тогава да се надяваме на снежна буря — извика Деймиън, като се целеше в Ерин. — Вятър и сняг — перфектно за битка със снежни топки.
Той метна топката, но Ерин беше много бърза и се наведе, за да избегне идеално премерен удар в главата.
— Къде отиваш, Зи? — извика ми Стиви Рей.
Забелязах, че Дрю е точно зад нея и мята топки по Шоуни.
— До библиотеката. Трябва да науча заклинанията си за утре. Ще си взема нещо за ядене на връщане към общежитието. — Продължих да отстъпвам назад, ускорявайки крачка. — Не ми се иска да изпусна цялата веселба, но…
Шмугнах се във входа и затворих вратата по най-бързия начин — и тъкмо навреме — защото чух туп, туп, туп от трите снежни топки, които бяха метнали по мен.