Не си търсех извинение да се измъкна от войната в снега. Така или иначе планирах да пропусна вечерята и да прекарам няколко часа в библиотеката. Утре щях да водя ритуал, който може би е древен колкото самата Луна.
И не знаех какво, по дяволите, да правя.
Миналия месец бяхме направили кръг с приятелите ми и призовах елементите просто като експеримент — за да проверя дали наистина имам дарба, или си въобразявам. Усетих силата на земята, въздуха, огъня, водата и духа със същата сила както преди. Да имаш толкова голяма сила е и плашещо обаче. Животът ми не беше филм за някой супер герой.
Както и предполагах, библиотеката беше празна. Нормално за събота вечер. Само най-загубените зубрачки прекарват съботните си вечери в библиотеката. Да, знаех, че сама се превръщам в такава. Но вече знаех откъде да започна търсенето си. Отворих файла с каталога на книгите и потърсих древни заклинания и ритуали, като прескачах резултатите с наскоро издадени книги. Привлече ме заглавието «Мистични обреди за Пълнолуние» от Фиона. Разпознах смътно името на една от най-добрите вампирски поетеси от началото на деветнайсети век (на стената в общежитието ни имаше нейна много готина картина). Погледнах за каталожния номер на книгата и я намерих на една тъмна лавица, потънала в прах. Стори ми се добър знак, че е с кожена подвързия. Исках да заложа на основите и традициите и под моето ръководство «Дъщерите на мрака» да научат нещо повече от твърде модерното (и гадно) театралничене на Афродита.
Отворих бележника си и извадих любимата си химикалка. Това ми напомни за Лорън и неговото предпочитание да пише поезията си на ръка, отколкото на компютър… което ме накара да се замисля за него… да си спомня начина, по който докосваше лицето ми… а после и гърба ми… за връзката, която се зароди между нас. Усмихнах се и усетих, че бузите ми се изчервяват. И тогава осъзнах, че съм седнала сама в библиотеката, усмихвам се и се изчервявам като олигофрен, и то заради мъж, който е твърде възрастен за мен, а освен това е и вампир. Последните мисли определено ме поизнервиха (и с право). Той беше възхитителен, но пък беше на двайсет и нещо. Истински възрастен вампир, който знае всички тайни за Жаждата и въобще за страстта. Което само го правеше още по-привлекателен, особено след кратката ми, но много перверзна сцена с пиенето на кръвта на Хийт.
Добре, последния месец се целувах и натисках малко с Ерик. Да, харесвах го. Но не сме стигали много далече. Една от причините е, че въпреки неоспоримите доказателства за обратното, аз обикновено не се държа като уличница. Друга причина е, че все още си спомням как видях Афродита на колене пред Ерик да се опитва да му направи свирка и не исках да има каквото и да било объркване от негова страна, че мога да се държа като нея. (Игнорирах спомена за сцената с Хийт и как опипвах слабините му.) Така, бях силно привлечена от Ерик, когото всички смятаха за мое официално гадже, въпреки че не сме правили кой знае какво в резултат на това привличане.
Мисълта ми се прехвърли на Лорън. Навън в нощта, под лунната светлина, заголила рамо пред него, се почувствах като истинска жена. Не като онова неопитно и нервно момиче, което бях с Ерик. Когато видях желанието в очите на Лорън, се почувствах силна, красива и много, много секси. И трябва да си призная, че това чувство ми хареса.
А как, по дяволите, се намеси Хийт в цялата тази работа? Към него изпитвам нещо съвсем различно. С него се познаваме отдавна, още от деца, и излизаме заедно от години. Винаги съм била привлечена от него и се е случвало много сериозно да се разгорещим, но никога не ме беше карал да се чувствам като последния път, когато се поряза, за да пия от кръвта му.
Потръпнах и несъзнателно облизах устни. Самата мисъл ме караше да се чувствам едновременно засрамена и въодушевена. Определено исках да го видя отново. Но дали защото все още го обичам, или заради неудържимата ми Жажда да пия от кръвта му?
Нямах представа.
Вярно е, че харесвах Хийт от години. Малко е отнесен понякога, по един такъв симпатичен начин. Отнасяше се с мен добре и ми беше приятно да излизаме. Или поне беше така, преди да започне да пие и да пуши трева. Тогава типичната му отнесеност се превърна в тъпота и вече му нямах доверие. Но той се бе отказал от тези неща. Дали това означаваше, че се превръща отново в момчето, което толкова харесвах? И ако беше така, как, по дяволите, ще разреша всичките си проблеми?
Първо — Ерик. Второ — Лорън. Трето — пих от кръвта на Хийт, което е категорично против правилата на «Дома на нощта» Четвърто — определено смятам да го направя отново.