— Чакай да позная, ти си донесъл филмите, нали? — попитах Ерик.
— Да, позна.
Всички вкупом нададоха пресилено стенание.
— Което значи, че ще гледаме «Междузвездни войни»? — уточних.
— Отново — промърмори Коул.
Шоуни вдигна перфектно оформените си вежди.
— Да не би да намекваш, че не си фен на «Междузвездни войни»?
Коул й се усмихна в отговор и дори от своето място усетих закачливия пламък в погледа му.
— Не дойдох, за да гледам за милионен път колекцията на Ерик с разширената режисьорска версия. Фен съм, но не на Дарт Вейдър и Чубака.
— Да не би да ми казваш, че го гледаш заради принцеса Лея? — закачи го Шоуни.
— Не, по-многопластов съм, отколкото изглеждам.
— И аз не съм тук заради «Междузвездни войни» — намеси се Джак и хвърли на Деймиън влюбен поглед.
Ерин се изкиска.
— Е, за теб поне сме сигурни, че не си фен на принцеса Лея.
— За щастие — каза Деймиън.
— Иска ми се Стиви Рей да беше тук — намеси се Ерик. — Не ставайте нахални-и-и! — изрече той с нейната интонация и акцент.
След думите на Ерик всички внезапно млъкнаха. Погледнах го и забелязах, че се изчервява, сякаш не си е давал сметка какво точно казва, преди да го произнесе. Усмихнах се и сложих главата си на рамото му.
— Прав си, тя щеше да ни смъмри като мащеха.
— А после щеше да направи пуканки за всички и да ни каже да си ги разделим «наравно» — каза Деймиън. — Вместо «по равно»
— Много забавни грешки правеше — обади се Шоуни.
— Да, и много типични за Оклахома — добави Ерин.
Всички се усмихнахме и усетих, че ми става по-леко.
Това ще бъде начинът, по който ще си спомняме за нея — с усмивки и любов.
— Ъ-ъ-ъ, може ли да седна при вас?
Обърнах се и видях онова момче — Дрю Партейн. Изглеждаше блед и тъжен, а очите му бяха зачервени, сякаш е плакал. Спомням си как гледаше Стиви Рей и изпитах съчувствие към него.
— Естествено — казах му сърдечно. — Вземи си стол. — А после някакво предчувствие ме накара да добавя: — Ето тук, до Ерин, има място.
Синеоката ми приятелка се намръщи за миг, но после го погледна и рече:
— Да, вземи си стол, Дрю. Но имай предвид, че ще гледаме «Междузвездни войни»
— Е, нямам нищо против — каза той и отправи колеблива усмивка към Ерин.
— Нисък, но готин — прошепна Шоуни на Ерин, а тя се изчерви.
— Хей, ще направя малко пуканки. — Аз се изправих. — А и трябва да си взема…
— Кока-кола! — извикаха всички в един глас.
Отскубнах се от ръката на Ерик и отидох до кухнята. За пръв път се почувствах добре, откакто Стиви Рей започна да кашля. Всичко ще е наред. Домът на нощта все още е моят дом. Приятелите ми са моят дом. Ще последвам собствения си съвет и ще живея ден за ден. Ще намеря начин да се справя с кашата, която забърках с Хийт и Ерик. Ще направя всичко възможно да избягвам Неферет (без да е прекалено очевидно, че я избягвам), докато разбера какъв точно е случаят с нея и онзи противен Елиът, който е достатъчно гаден, че да ми докара кошмари. Нищо чудно, че сънувах такова ужасно нещо със Стиви Рей и Хийт.
Взех един пакет пуканки с повече масло, сложих го в микровълновата и той започна да пука. Може би трябва да призова Никс и да я питам как да разреша загадката с Елиът. Стомахът ме сви, като осъзнах, че призоваването ще стане без Стиви Рей. Как да я заменя? Много ми бе неприятно, но трябваше да го направя. Ако не сега за собствения си ритуал, то щеше да ми трябва някой друг за следващия Ритуал на пълнолунието. Притворих очи от болка. Стиви Рей ми липсваше ужасно, но някак трябваше да продължа без нея. Моля те, насочи ме какво да направя, примолих се мислено на Никс.
— Зоуи, ела бързо!
Отворих очи, щом чух гласа на Ерик. Изражението му ми качи адреналина.
— Какво има?
— Просто ела. — Той ме хвана за ръка и ме поведе към общата стая. — Виж новините!
Въпреки че беше пълно с момичета и момчета, в стаята цареше гробна тишина. Всички се бяха скупчили около нашия телевизор, където водещата гледаше в камерата със сериозно изражение.
Полицията призовава гражданите да не изпадат в паника, въпреки че това е третото момче, което изчезва. Тя води усилено разследване и работи по няколко версии.
Да припомним, още един ученик е обявен за издирване. Той също е футболист като предишните двама. Името му е Хийт Лък.
Краката ми внезапно омекнаха и щях да падна, ако Ерик не ме беше хванал през кръста. Имах чувството, че не мога да си поема дъх, докато слушах продължението.