— Земя! Призовавам те!
Вдигнах ръце и пред очите ми за миг се появи образът на Стиви Рей. Тя не беше като преди — с нежно лице, концентрирана над зелената си свещ. Беше свита в ъгъла на тъмен тунел. Лицето й беше бледо и изпито, а очите й светеха в червено. Но изражението й не беше на онази лишена от емоции маска. Тя плачеше и изглеждаше отчаяна. Това е само началото, помислих си аз. После с мощно движение свалих ръцете си надолу и заповядах:
— Затвори се!
Пред мен започнаха да се сипят парчета кал и пръст. В началото имаше само малки камъчета, но после се стовари цяла лавина, която напълно заглуши дразнещото ръмжене и съскане на съществата.
Изведнъж ме покоси ужасна слабост и аз залитнах назад.
— Хванах те, Зо.
Намирах се в силните ръце на Хийт и се отпуснах за миг. Някои от раните му се бяха отворили по време на бягството ни и силната миризма на кръвта му погъделичка сетивата ми.
Те не са напълно затрупани прошепнах, като се опитвах да държа мисълта си далеч от непосилното желание да пия от кръвта му. Има още тунели. Сигурна съм, че ще намерят път навън.
— Всичко е наред, Зо. — Хийт все още ме държеше в прегръдките си. — Знам от какво имаш нужда. Чувствам го. Ако пиеш от мен, няма да си толкова слаба. — Той се усмихна и очите му помръкнаха: — Всичко е наред, аз също го искам.
— Хийт, ти вече пострада достатъчно. Кой знае колко кръв си загубил до момента. Не е добра идея да пия още. — Казвах «не», но гласът ми трепереше от желание.
— Шегуваш ли се? Такъв голям и як мъжага като мен? Имам колкото си искаш кръв. — Изражението му стана сериозно: — За теб бих пожертвал всяка капка от нея.
Погледна ме в очите и докосна с пръст една от раните си. После отърка пръста по долната си устна и ме целуна.
Вкусих тъмната сладост на кръвта му и тя се разтвори в устата ми, като надигна огнена вълна на удоволствие и енергия в тялото ми. Хийт се отдръпна за миг и обърна към мен бузата си, на която имаше кървава драскотина. Когато езикът ми се плъзна по нея, той простена от удоволствие и притисна тялото ми по-силно към своето. Затворих очи и започнах да го ближа…
— Убий ме! — Отчаяният глас на Стиви Рей разруши магията.
Тридесета глава
Лицето ми пламна от смущение и се измъкнах от обятията на Хийт. Стиви Рей стоеше в началото на тунела, само на няколко метра от нас. По бузите й се стичаха сълзи и лицето й беше изкривено от отчаяние.
— Убий ме! — повтори тя през сълзи.
— Не!
Поклатих глава и пристъпих към нея, но тя се отдръпна и протегна ръце, сякаш да се предпази. Спрях и преглътнах няколко въздишки.
— Върни се в «Дома на нощта» с мен. Ще намерим решение, всичко ще е наред, Стиви Рей, обещавам ти. Важното е, че си жива.
Тя поклати глава.
— Аз не съм жива и не мога да се върна.
— Разбира се, че си. Говориш, ходиш…
— Аз вече не съм себе си. Аз умрях и част от мен… най-добрата част от мен, също умря. Точно както стана и с всички тях.
— Ти не си като тях — заявих решително.
— Повече приличам на тях, отколкото на теб. — Тя отмести поглед от мен към Хийт, който стоеше мълчаливо. — Дори няма да повярваш какви ужасни неща ми минават през главата. Мога да го убия, без да се замисля дори за секунда. Вече щях да съм го направила, ако кръвта му не беше променена заради Отпечатването.
— А може би не те е спряло само това. Може би не си го убила, защото не си искала.
Тя отново ме погледна в очите.
— Не. Исках. И все още искам.
— А останалите убиха Крис и Брад — каза Хийт. — И вината за това беше моя.
— Хийт, не е сега моментът…
— Не, трябва да ти призная, Зоуи. Тези изчадия хванаха Крис и Брад, защото се мотаеха около «Дома на нощта» Вината е моя, бях им казал колко готина си станала. — Той ме погледна извинително. — Съжалявам, Зо. — После изражението му стана безмилостно. — Трябва да я убиеш. Трябва да ги убиеш до един. Докато те съществуват, много хора са в опасност.
— Той е прав — каза Стиви Рей.
— И как убиването ще реши проблема? Нали ще дойдат още като вас? — Скъсих дистанцията между мен и Стиви Рей. Тя понечи да се отдръпне, но думите ми я спряха: — Как се случи това? Кой го направи?
Лицето й се изкриви от болка.
— Не знам как. Знам само кой.
— Кой беше?
Тя отвори уста да ми отговори, но бързо се сви на пода.
— Тя идва!
— Кой, какво… — попитах аз и клекнах до нея.
— Изчезвайте! Бързо. Може би все още имате време да се спасите. — Стиви Рей хвана ръката ми. Кожата й беше студена, но ме стискаше здраво. — Тя ще те убие, ако те види тук. И двама ви. Знаеш твърде много. Може би ще те убие при всички положения, но ще й е по-трудно, ако се върнеш в «Дома на нощта»