Телефонът иззвъня. Секретарката на заместник-ректора питаше дали може да дойде при доктор Строс за няколко минути. Това бе заповед, а не покана. Гарт се отказа и тази вечер да се прибере рано.
Лойд Строс бе с няколко години по-възрастен от него. Двамата бяха приятели и партньори на тенис от години. Дребен и енергичен, той бе овладял до съвършенство университетската конюнктура и бързо се изкачи до поста заместник-ректор.
— Административният съвет направи проверка — започна направо Лойд. — Прегледахме списъка на отхвърлени жени… извинявай, не се изразих добре. Та значи, списъка на жени, на които е отказвана постоянна работа като преподаватели в този университет. Анализирахме и забележките на Уебстър за изследователските им способности. Ти си прав. Той е нарушил всички разпоредби за равнопоставеност на кандидатите в конкурсите за работа.
Докато Строс кръстосваше кабинета, ръкомахайки от време на време, Гарт го слушаше облегнат на ръба на бюрото.
— Почакай — даде му знак с ръка Лойд, забелязал признаци на нетърпение. — Нека да свърша. Административният съвет препоръчва да се преразгледа кандидатурата на Вивиан Гудман. Според мен тя ще мине на съвет. В безкрайната си мъдрост административният съвет също така препоръчва на декана по научната работа Уебстър да се пенсионира преди срока. Той е на шейсет и две. Значи ще трябва да го търпим още три години. Казахме му, че тъй като учебната година е в самото начало, ако той напусне веднага, все някак ще я завършим и без него. Тъй като би било грубо да кажа, че го изритахме, аз не го казвам. С други думи, в момента ни трябва нов декан по научната работа.
Той седна на бюрото си и взе да прелиства някакви документи. Гарт го наблюдаваше. Знаеше какво ще последва. Стефани щеше да е доволна. Повече пари и престиж, повече време за семейството. Трябваше обаче да се откаже от изследванията си и от преподаването. Деканът по научната работа беше преди всичко администратор. Нямаше време за нищо друго. Не мога да седя по цял ден на едно бюро, докато другите навлизат там, където и аз вече прокарах свой път, ако трябва да променям нещо, за да доставя удоволствие на Стефани, по-добре да избера „Фостър Лабораториз“. Строс отново стана.
— Не е нужно да ти казвам коя беше първата кандидатура, на която се спряхме. Ти имаш международен престиж, огромна научна работа. Между другото онази статия в „Нюзуик“ беше доста добре написана. Интересно как една статия в популярно списание може да впечатли съвета повече, отколкото десет научни журнала, взети заедно. Смятаме, че с теб постът ще получи научен престиж, достойнство и почтеност. Не съм сигурен обаче дали идеята ще ти хареса.
Гарт го погледна остро. Само той можеше да реши дали да приеме, или да откаже. Не беше работа на Строс да решава вместо него.
— Не ме гледай така, Гарт — ухили се той. — Знам, че ще ми стиснеш ръката, ще кажеш, че винаги мога да разчитам на тебе, но предпочиташ да работиш в лабораторията си и да не се занимаваш с администрация. Ще ми предложиш още да ми помогнеш при намирането на човек за този пост.
— Съгласен — засмя се Гарт. — Но ти не ме оставяш да произнеса тази забележителна реч.
— Ще ти дам възможност да произнесеш друга. Какво ще кажеш за креслото на директора на нашия нов институт по генно инженерство?
Гарт вдигна рязко глава. Умът му трескаво анализираше новата информация.
— Кога е било решено да създаваме институт по генно инженерство?
— Неотдавна.
— Лойд, аз се мъча да прокарам това решение от пет години! Винаги са ми казвали, че няма пари. Това е една от причините, заради които…
— Мислиш да ходиш във „Фостър Лабс“ — довърши вместо него Строс. — Още ли не си ходил да ги видиш?
— Следващата седмица заминавам за два дни.
— Когато те разведат из института, можеш да го сравниш с това — сложи на бюрото една голяма папка и извади от нея разни скици, — плюс заплата от около шейсет хиляди долара и лекторски часове колкото и когато пожелаеш.
Гарт подреди скиците върху бюрото.
— Виждам, че сте променили плана. Няма аудитории.