Сабрина взе една ябълка, излъска я в ръкава си и я захапа. Да пътува с Гарт, да остане с него насаме? „Искам!“ — мислеше тя. Ала колко дълго можеше да бъде постоянно с него и същевременно да го отблъсква?
Не можеше да го накара да се откаже, защото Стефани искаше той да приеме и да се махнат от Евънстън. Сабрина кимна неохотно. Щеше да отиде до Кънектикът. Той я прегърна през рамото и двамата тръгнаха обратно.
— Крайно време да останем сами и да се опитаме да разберем кои сме.
Глава 16
Натан Голднър сложи снимката върху осветения екран и направи на Сабрина знак да погледне.
— По-добре не може и да бъде. Можеш отново да налагаш Гарт и децата, да разбиваш белтъци и да шофираш. Сега да свалим гипса. — Наведе се над ръката и. — Защо не чувам радостни викове?
Тя едва се усмихна.
— Стефани? Добре ли си?
„Тъкмо в това е проблемът. Защо ли не мога да остана в гипс още няколко дни?“
— Извинявай, Нат. Мислех си за трите щайги ябълки в антрето. Защо не оставиш гипса още няколко седмици? Тъкмо Гарт и децата ще се научат как се прави конфитюр от ябълки.
„Наистина ли искам да остана още няколко седмици тук? А Лондон? Моят живот ме очаква. Тъкмо в това е цялата лудост, че не зная какво искам. Всъщност какво значение има? Та аз нямам избор!“
Нат се смееше, сигурен, че тя просто се шегува. Сабрина огледа бялата си, сякаш изтъняла китка.
— Може би трябва да я стегна с бинт? Мога ли да я движа свободно?
— Стефани, ако искаш можеш да белиш ябълки от днес до Коледа и да разместиш всички мебели в „Колекции“. Даже е препоръчително да я движиш повече. Костта е по-здрава от преди.
Тя се обади в галерията, че ще отиде на работа следобед, и излезе на верандата. През широко отворените прозорци нахлу лек ветрец и донесе аромата на вече вехнещите рози в градината. Хвърли поглед на щайгите, които Гарт бе оставил в ъгъла предната вечер. „Какво да правя с тях? Да приготвя поне един сладкиш?“
Наля си чаша кафе, взе лист и седна на масата. После пусна писалката и раздвижи китката. Чувстваше я лека и гъвкава. Опипа я, за да провери дали все пак не я боли. Никаква болка. Сабрина Лонгуърт, излекувана, здрава, готова да напусне доброволното си изгнание и отново да превземе света. Телефонът иззвъня. Знаеше, че е сестра й още преди да вдигне слушалката.
— Сабрина, как си? — задъхано попита Стефани. — Как са Пени и Клиф?
— Прекрасно — отвърна озадачена тя. „Не само задъхана, но и някак си напрегната, сякаш се страхува от отговора ми.“ — Вчера ходихме да берем ябълки. Стефани, какво да правя с три щайги златна превъзходна?
В смеха на сестра й прозвуча копнеж и тя веднага го долови.
— Те винаги се увличат. Защо не ги спря?
— Ние не бяхме при тях.
— Не бяхте…
— Разхождаме се из градината. Нямах желание да бера ябълки, а и ми беше трудно с гипсираната ръка. Оставихме ги да свършат цялата работа.
Последва пауза.
— Как е Гарт?
— Добре. Той е добре. Миналата седмица ти казах, струва ми се, че напоследък прекарва повече време вкъщи. Виждам как децата се радват и го чакат. Така че всички сме добре.
— И?
Сабрина пое дълбоко дъх.
— И тази сутрин аз…
— Питам за друго. За Гарт? Сигурно като се е върнал от Калифорния, е искал да се любите. Нещо като „Добре дошъл у дома“.
Долови отчуждението в гласа на сестра си. Сякаш искаше да увеличи още повече разстоянието помежду им.
— Така ли прави обикновено? — попита в отговор.
— Да. И този път го направи, нали? Е, голяма работа. Можете да правите каквото пожелаете. Прекалено би било да очакваме от някого безкрайно дълго да… върши неща, които са различни и… А и пет седмици са ужасно дълго време…
Изведнъж Сабрина разбра. Кой, кой ли бе другият мъж? Изглежда, бе станало неочаквано.
— Не, не са чак толкова много — отвърна предпазливо. — Много неща се случиха, но…
— Той искаше, нали? Искал го е… Сабрина, колко пъти досега сте правили любов с Гарт? Пет, десет пъти? Не ме лъжи!
— Веднъж. — Тя чу как Стефани пое дълбоко дъх. — В нощта, преди да замине за Калифорния. Не можах да го спра, Стефани, но това, което се случи, не означава нищо. То е без значение.
— За Гарт е имало голямо значение.
Тя не отговори. Сестра й седна върху раклата в спалнята и си представи как децата й берат ябълки. Обзе я носталгия. Искаше да поговори с някого за това. Но с кого? Габи скоро щеше да се върне, но на нея не можеше да каже. Не можеше да говори и със сестра си, която се беше любила със съпруга й.