— Колко ужасно! — промълви, имайки предвид не Гарт и Сабрина, а своята обърканост. Беше позвънила, за да каже на сестра си за круиза, но новината за ябълките предизвика носталгията й. Мисълта, че двамата са се любили я караше да желае Макс.
— Зная, че за тебе е ужасно — отвърна Сабрина. — Но аз не съм го прелъстявала. Стана така, че от доста време спим в едно легло. Мислех даже да не ти казвам…
— Защо не? Това не ме интересува. Можеш да се любиш с Гарт колкото си поискаш.
— Не ми предлагай съпруга си, Стефани — отвърна студено тя. — Случи се само веднъж. Няма да позволя да стане втори път. Не заради теб, а за да мога да живея в мир със себе си.
— Сабрина, почакай, не се сърди. Извинявай. Не исках да… Чувствам се толкова далече… Това, което правя тук, няма нищо общо с моя живот. Объркана съм. Сабрина? Там ли си?
— Слушам те. Какво се е случило, Стефани?
Усещаше обичта в гласа на сестра си и искаше да й разкаже всичко, но не смееше.
— Не зная, толкова странни, непознати досега чувства. Понякога не зная коя съм всъщност и како искам да бъда. Не, не. Зная, разбира се. Всичко това ще мине, аз ще се върна в своя дом, но… сега ми е трудно да ти го опиша.
Сабрина прокара пръст по една пукнатина на масата. Срещу нея изсъхнало листо се откъсна от авокадото, което Пени отказа да изхвърли, и падна на килима.
— Зная — отвърна тихо. — И с мене е същото.
— В Евънстън? — попита Стефани с такова удивление, че тя се засмя и усети прилив на обич към сестра си.
— Дори и в Евънстън. Доста неща се случиха.
— Да-да, ти вече ми каза.
„Е, добре — помисли Сабрина. — Свърши се. Странно защо още не ме пита за рентгеновата снимка. Знае, че днес ми свалят гипса. Трябва да й кажа и да се приготвя за тръгване. Какво значение има дали искам или не. Това си е нейното семейство, а аз съм една натрапница.“
— Стефани, имам среща с…
— „Амбасадор“ върви добре. Имаме много работа — прекъсна я сестра й.
— Така ли? Какво продадохте?
— Порцеланът, който ти купи в Китай. Пристигна преди три дни. Още не го бяхме разопаковали с Брайън и един дистрибутор от Бон дойде и го купи. Брукс го изпратил при нас. А един адвокат от Манчестър купи махагоновото канапе, с лирообразната облегалка. О, да, и лейди Старгрейв дойде. Иска да й намерим скрин Чипъндейл за новата й градска къща. Обещах да й доставя, макар че нямам представа откъде мога да го намеря.
— Томас Странг може да има. Той купи две миналата година. Ако не, сигурно има спи джилоуз. Бетина вероятно няма да забележи разликата, но аз мога да…
— Ще му се обадя — побърза да отговори Стефани и продължи, за да не даде възможност на сестра си да изрече най-важното: — Габриела е вече добре, макар че като девойче по цели нощи седи на прозореца, гледа луната и мечтае за Брукс. Не иска да излиза с друг. Мислех да я помоля да помага на Брайън в галерията, докато отсъствам.
Тя направи пауза.
— Докато… какво?
— Само още няколко дни. Сабрина. Срещнах един човек, различен от всички мъже, които съм срещала. Вълнуващ и… особен и невероятно богат — засмя се с престорено безгрижие. — Фантазия! Не е от типа мъже, с които бих искала да съм цял живот, но… Покани ме на круиз в Средиземно море с неговата яхта за четири-пет дни. Реших да отида. Това е единствената ми възможност да обикалям с яхта. Не искам да я пропусна.
„Ето защо ме накара да призная, че сме се любили с Гарт. Имала си нужда от оправдание. И затова все още не ме питаш дали са свалили гипса. Тихата, скромна Стефани, която постоянно се измъчваше, че сестра й я засенчва. Нерешителната Стефани, която срещна Гарт твърде рано и се омъжи за него. Същата Стефани сега се беше впуснала в опасна любовна история. Сабрина се усмихна при мисълта за коренната промяна в живота на двете. — Аз също преживявам тук своята любовна история, защото срещнах Гарт твърде късно.“
Средиземно море, яхта, пътуване. Та това беше нейният живот! Мисълта за него върна желанието й за всичко, което бе имала само допреди месец. Познаваше добре изживяването, което пътешествията с яхта носеха. Един затворен свят от лукс и чувственост, изолиран от пространството и времето. Ослепително бяла яхта се плъзга по синьо-зелената шир, а на хоризонта се мержелеят обгърнати с мъгла острови. Слънцето, като разтопен метал обагря всичко в златисти оттенъци. Прохладни каюти и тъмен, омайващ, сънлив секс през дните и нощите. О, как й липсваше всичко това!
— Ти си имала всичко това — продължи сестра й, сякаш бе чула мислите й. — И пак ще го имаш. За мен това е единствената възможност.
— Това е последният ти каприз, нали?
— Последният — обеща тя.
Сабрина пое дълбоко дъх. Още една седмица. С Гарт.