— Спокойно, Стефани — усмихната поде Енджи, усетила, че Ирма става за смях. Тя не знаеше точно по какво — дали по това, че веднага позна марката на пианото, или заради спокойствието и безразличието, с които наблюдаваше президентшата, или заради царствения начин, по който държеше главата си, но си личеше, че Стефани не е провинциално момиче. А може би защото беше красива, заради което Енджи благородно й завиждаше, както завиждаше на други жени заради кулинарните им умения. Не искаше Стефани да си състави за тях мнение по поведението на Ирма. — Ирма винаги е ужасно сериозна с непознати хора, но в нашата група тя наистина е забавна. Играе тенис и понякога трябва доста да се изпотя, за да я победя. Понякога успяваме да я убедим да поиграе с нас волейбол. Не много често, разбира се.
— В Средния Запад не играем много волейбол — със сериозно изражение каза Сабрина и леко приведена напред, погледна лявото око на Ирма, — но затова пък прогресът донесе тениса направо до входната врата. Разбира се, стараем се да станем изискани. Нерядко някоя от жените облича я „Карл Лагерфелд“, я „Пери Елис“. От време на време заедно с вечерята сервираме и вино. Най-често монтраше или брьойли, ако сезонът позволява червено. А напоследък най-смелите от нас започнаха да сервират салатата след ордьовъра, вместо преди него. Разбира се, има още много да учим и ние работим упорито и ежедневно. Бъдете сигурна обаче, че сме ви признателни за всичко, което ни позволявате да заимстваме от вас.
Настъпи продължителна пауза. Енджи се опита да се усмихне, но устните й трепереха.
— По дяволите! Как си, Ирма? Като размислиш малко, може и да ти мине — обади се най-после Фреди и се обърна към Сабрина: — Ирма ни каза, че вие сте стеснителна домакиня от пущинаците. Ирма, скъпа, трябва да скриеш първите си впечатления в килера. Те не ти вършат работа. Стефани, хайде да излезем на терасата.
Сабрина остана неподвижна.
„Дявол да го вземе! Какво ми става? На мое място Стефани щеше да мисли за Гарт. Щеше да бъде смирена и мила и щеше да остави президентшата да се перчи колкото си иска, а аз мисля само за себе си и развалих всичко. Защо, за Бога, оставих тази глупава жена да ме хване в капан?“
— Стефани? — извика Фреди. Сабрина стана, извини се и я последва навън. Двете седнаха на каменния парапет. — Тя може да причинява зло, но не е опасна, освен ако ти не й дадеш тази власт. Номерът е да не забравяш, че тя е глупачка, която трябва да възприемаш сериозно.
— Само ако Гарт поиска това от мен.
— А защо иначе би дошла дотук? — учуди се другата жена.
— За да видя света и светът да види мен. Защо всички смятате, че въпросът е решен? Няма ли място за съмнение?
— Виж какво, мила, не зная какво ти е казал съпругът ти, но той не е тук за интервю. В момента тече заседание, на което се обсъжда всичко, което неговата длъжност трябва да включва, до най-големи подробности. В същото време ние трябва да проверим дали твоето сърчице подскача от възторг при мисълта да станеш една от нас. От това, което чух, излиза, че ще се преместите в Станфорд веднага след края на учебния срок.
Сабрина се чувстваше предадена. Гарт не й бе казал, че въпросът е решен. Дали наистина смяташе да приеме работата, без да обсъди това с нея?
— Хей, всичко е наред — окуражи я Фреди. — Не обръщай внимание на Ирма. Тя е само една от дребните подробности на тукашния пейзаж. Съветвам те обаче, когато се преместите тук, да направиш възстановка на пиесата, която сте й изиграли в Чикаго. Ще бъде безкрайно поласкана. За да намерите своето място сред нас, ще са нужни няколко неща — една вечеря с подходящо подбрани гости, няколко обяда, една-две благотворителни акции, присъствие на няколко от приемите на Ирма. Трябва да намериш начин да се спогаждаш с нея. През останалото време можеш да бъдеш вярна на себе си. Ако си дискретна, ще можеш да живееш както си поискаш и с когото си поискаш. Тук животът не е никак лош.
— Зная. — Сабрина се изправи и приглади полата си. Стефани ще може да се оправи с тях. Ще се преструва, че е това, което Ирма очаква от нея. Няма да се ядосва, но няма и да затъне в отношенията им подобно на Енджи и даже Фреди. Сестра й ще живее доста добре сред тях.
— Ти ме спаси два пъти — обърна се тя към Фреди. — Благодарна съм ти за това. Сега обаче трябва сама да поправя стореното.
Влезе в трапезарията и се насочи към Ирма.
— Беше толкова грубо от моя страна… може би защото днес натрупах много нови впечатления. Обядът бе прекрасен, а разговорът — наистина интересен…
Ирма я погали майчински по главата.
— Приемаме вашите извинения. Моят съпруг смята, че вашият съпруг ще бъде голяма придобивка за „Фостър“. А сега да тръгваме на обиколка.