Искам да ти кажа нещо. Хайде да седнем някъде.
Не, не у дома. Предпочитам ресторант.
През последните няколко седмици аз не бях това, за което се представях…
Искам да говоря с тебе. В някой ресторант, а? Виждаш ли, по време на екскурзията в Китай ние със Стефани решихме, просто на шега…
Не, не беше грешка. Имах намерение да кажа. Тъкмо затова искам да говоря с тебе. Докато бяхме в Китай, със Стефани решихме да си разменим местата. Само за една седмица.
Долу, на земята, се мярна силуетът на стоманения комбинат на Индиана и малко след него тя видя очертанията на езерото Мичиган.
Трябва да говорим. Предпочитам да седнем в някой ресторант. Тя се сля с потока от пътници и когато приближи залата за посрещачи, спря и огледа тълпата.
— Мамо! Ето ни! Не ни ли виждаш?
— Маменце! — Пени тичаше към нея с протегнати ръце. Сабрина се наведе и тя се хвърли на врата й. — Толкова се радваме, че най-после се върна. Знаеш ли колко е лошо, като те няма?
Клиф се пресегна през сестра си и залепи звучна целувка на бузата й. Объркана, тя ги гледаше, сякаш не вярваше на очите си.
— Защо не сте на училище?
— Защото татко каза, че можем да не ходим и да те посрещнем — заобясняваха и двамата в един глас.
— Не се ли радваш? — учуден попита Клиф.
Сабрина кимна. Ръката на Пени обгръщаше кръста й, а на бузата й още гореше целувката на Клиф. Не така смятах да стане, Боже мой. Друга сцена репетирам от няколко дни! Досега не й беше хрумвало, че Гарт ще ги доведе на аерогарата. „Ясно колко разбирам от семейни отношения!“ — помисли с горчивина тя.
— Нямам думи от радост и изненада! — Тя погали момчето по главата.
— Направете малко място и за мене — подкани ги баща им. Той я прегърна силно и тихо прошепна:
— Здравей. Най-после си у дома.
Сабрина се вгледа в лицето му, в тъмния блясък на очите му и склони глава на гърдите му. Чуваше сърцето му, сякаш биеше в самата нея, усети как той леко докосна с устни косата й и в този момент разбра с абсолютна сигурност, че никога, никога, няма да намери сили и да му разкаже как го е мамила.
Тогава, остани. Живей с него, със семейството му. С моето семейство. Остани. Тук си у дома.
На какво основание? Нейният дом, нейният живот бяха далеч оттук. И въпреки че виждаше ясно и без илюзии своя лондонски кръг след погребението на Стефани, с неговите дребни клюки, интриги и вражди, това беше светът, който тя познаваше и където се движеше. А „Амбасадор“ и домът на „Кадоган“, които бе създала съвсем сама? Те бяха нейният дом.
Но имаше и още една причина, заради която не биваше да остава тук, мислеше тя, притихнала в прегръдката на Гарт. Как щяха да градят живота си върху една чудовищна измама? Той беше честен и откровен с нея във всичко. Излизаше, че тя използва доверието му, за да го мами, за да се преструва на майката на неговите деца! Как щеше да живее с него, без да й се налага да измисля нови и нови лъжи?
Трябваше още днес да измисли някакъв претекст, да му го съобщи и веднага да напусне.
— Трябва да ти кажа нещо, но не пред децата.
— И аз имам да ти казвам толкова много неща. Искаш ли да ги опаковаме и да ги изпратим нанякъде?
— Гарт, аз говоря сериозно.
— И аз. — Той я прегърна и двамата тръгнаха към изхода. — Имаме нужда да останем двамата сами поне за малко. Мислех този уикенд да тръгнем към Уисконсин. Само двамата. Ще повървим пеша.
Сабрина поклати глава.
— Не бързай — продължи той. — Имаме цяла седмица да решим.
Клиф и Пени минаха покрай тях и хукнаха към паркинга. Още докато сядаха в колата, Пени я попита нещо за Лондон, но Клиф й направи знак да мълчи. Сабрина се обърна.
— Всичко е наред, деца. Можете да питате каквото си искате за Лондон.
— Татко ни разказа за погребението — започна плахо момиченцето. — Стори ни се много тържествено. Толкова много благородни хора.
— Благородници, Пени. За да станеш благороден, се искат много повече неща от една титла.
Гарт тихо се засмя. Двамата подеха разговор за свещеника и за гостите на траурния обяд, за сърдечния пристъп на Гордън, за Александра, индианците гуарани и американския посланик.
— Защо си толкова мълчалива? — попита той, докато вадеше куфара й от багажника.
— Гледам голите клони. Колко пуста е градината без листата.
Докато Гарт приготвяше кафе в кухнята, Клиф напълни шепата си с дребни бисквити и хукна към вратата.
— Пет и половина, нали, мамо? Няма да съм тук.
— Да. Може ли една бърза прегръдка?
— Ужасно е, когато не си вкъщи. Къщата е някак си празна.
Пени също се увеси на врата й и погледна виновно баща си.
— Извинявай, татко, не исках да кажа, че…