— Мисля, че двамата с Линда преживяха един доста тежък период преди няколко месеца, но той нищо не е споделял с мен.
— Когато беше в Калифорния, една вечер те попитах…
— Той е имал и други жени, освен Линда. Обикновено говори за тях много след това, сякаш се срамува, подобно на дете, което тайно яде шоколадови бонбони. Мислех обаче, че никога не би го направил със студентка.
— Какво е отговорил на Лойд Строс?
— И тримата са отрекли категорично. Това е всичко, което зная. Допускам, че Лойд ще предприеме самостоятелна проверка. Не съм го виждал напоследък, но утре ще трябва да говоря с него. Искаш ли още кафе?
— Не. Трябва да измисля нещо за вечеря.
„Колко леко и естествено се върнах при него! — помисли тя и го погледна. — Колко естествено беше да го обичам.“
— И аз те обичам — отвърна й на глас той. — Колкото до вечерята, ще трябва да отидем на ресторант. Килерът е съвсем празен. Не искахме да излезе, че можем да се оправяме без тебе. Има обаче бутилка вино.
— Мисля, че трябва да предприемем едно-две излизания сред обществото — размишляваше тя, докато го наблюдаваше как налива виното в чашите. — Трябва по-често да ни виждат заедно. „Гарт и… Стефани Андерсън, пред обществото. Те просто няма какво да крият.“
— Кого се опитваш да убедиш?
— Не зная. Този, който се интересува как върви бракът ни и какво правиш ти през свободното си време.
— Ако мислиш, че ще помогне — усмихна се той. — По-добре обаче да намерим автора.
— Това също ще направим. Ще съставим списък на студентите, които си скъсал през последната година, или просто си им поставил по-слаби оценки, отколкото са очаквали. Всички, на които си викал — също. Защо се смееш?
— Списъкът ще стане много дълъг.
— Колко дълъг? Ти ми диктувай имената, а аз ще записвам.
Когато децата се върнаха половин час по-късно, завариха баща си да седи на масата усмихнат и с чаша вино в ръка. Майка им нещо пишеше и го гледаше с блеснали, усмихнати очи.
— Добре — прошепна Клиф на сестра си и тя кимна разбиращо. Ясно беше, че няма да се развеждат.
Сабрина отвори куфара и установи, че госпожа Търкъл беше сложила поне една трета от гардероба на лейди Лонгуърт. Гардеробът събра в едно Стефани и Сабрина. „Не зная колко дълго ще мога да ги различавам самата аз“ — каза си тя, отдели лондонските дрехи настрани и се пъхна под завивките.
В рамката на вратата се мярна силуетът на Гарт, който отиваше към банята. Сабрина се сети, че това бе първата им нощ след Ню Йорк. Първата нормална, обикновена съпружеска нощ.
— Сладка моя обич — прошепна й той и я притегли към себе си. — Това легло става все по-голямо и празно с всяка нощ, когато ти не си в него.
— И моето в Лондон — тихо се засмя тя, докато устните и търсеха неговите. — Ако бяхме почакали достатъчно дълго, двете легла сигурно щяха да се срещнат някъде в средата на Атлантика.
— Достатъчно чакахме. Даже прекалено дълго.
Устните им се докосваха, те се целуваха, смееха се, шепнеха или произнасяха неясни звуци и когато двамата се сляха, то беше с онази жар, която вече познаваха. Радост и възторг и удоволствие от това, че даваш и получаваш любов от този, на когото принадлежиш.
Сабрина лежеше щастливо отпусната в прегръдките му и гледаше лицето му.
— Знаеш ли — каза с престорена жал той, — не искам да призная, но…
— Си гладен — засмя се тя. — Хайде да слезем долу. Все ще намерим нещо. Не за пръв път правим от нищо нещо.
Гарт сложи писмото на бюрото на Лойд Строс.
— Можеш да го прикрепиш към досието ми. Гарт Андерсън, доктор на науките, директор на Института по генетика и развратник.
Строс извади същия плик от чекмеджето си.
— Вчера пристигна.
— Други има ли? — Гарт извади писмото от плика. Беше същото. Кой от всичките трийсет хиляди студенти искаше да разбие кариерата му? Разбира се, ако беше някой от студентите му.
— Не ми е известно. Ректорът не е получавал обаче. Сигурен съм.
— А защо тъкмо на тебе е оказана такава чест?
— Може би статията в „Стандарт“? — сви рамене Строс. — Или това, че действам с твърда ръка спрямо Талвия и Блейк? Някой иска и ти да бъдеш привикан за обяснение. И ето че ти пристигаш.
— Не съм бил привиквай.
— Какво значение има?
— Лойд, сериозно ли говориш?
— Аз приемам сериозно всички обвинения.
— Нещо е станало, нали? — погледна го изпитателно Гарт.
— Блейк и Талвия си подадоха оставките днес сутринта. Гарт тихо изруга и започна да крачи из кабинета.
— Предложили сте им да напуснат, за да се види, че университетът взема мерки за прочистване от ненадеждни типове?