— Те си признаха, Гарт. При мен от няколко дни идват разплакани момичета, гузни преподаватели, разярени родители. Такава драма само Шекспир би могъл да съчини. Работата тръгна от един баща, който се обади на ректора. Любимата му дъщеричка признала, че си изкарва оценките, като спи с професорите. Оказа се, че същият човек е един от главните спонсори на новия футболен стадион. Имам нареждане от ректора да сложа край на тази история, преди да е излязла извън стените на университета. Тя, разбира се, излезе. Чел си „Стандарт“, предполагам?
Гарт го слушаше със скръстени ръце, облегнат на перваза на прозореца.
— Горкият Марти! Не допусках, че е способен на такава глупост. С Блейк не се познавам добре, а имаше, и още един.
— Милбърн. Той ще ми връчи оставката си утре сутринта. След него е твоят ред.
— Лойд, за Бога! Едно анонимно писмо, без никакви доказателства. Ти ме познаваш добре и знаеш, че това са пълни глупости.
— Тъй. Аз те познавам добре, зная и че това са пълни глупости. А „Хералд Трибюн“ знае ли? А „Нюзуик“ знае ли? Това е чудесна новина, приятелю. Ние гледаме на медиите от всякакъв вид доста отвисоко. Ние, видите ли, сме учени, изследователи, ние сме над тази паплач с нейните мръсни, дребни клюки. А тълпата би била ужасно доволна да узнае, че и ние сме същите шибани говеда като всички тях. Тук на сцената излиза средностатистическият журналист и започва да изпълнява дълга си към обществото, сиреч — да го информира. Та така, въпреки че обикновено изгарям анонимните писма, сега не мога да си го позволя. Откъде да зная кой друг е получил копие от това, което получихме двамата? Откъде да зная кой дава интервюта на вестниците или просто се обажда в редакциите им от време на време? Ти си мой приятел и колега. Аз ти вярвам. Но моята първа отговорност и грижа е университетът.
— Което означава разследване?
— Точно така. То вече започна. Тази сутрин наех една детективска фирма. — Строс скочи от стола и започна нервно да кръстосва кабинета. — Откъде мога да бъда сигурен, че това не е само върхът на айсберга? Те ще открият кой е написал писмото, ще разговарят с хората, за да изяснят с какво име се ползваш, какъв характер си…
— С какво име се ползвам и какъв ми е характерът? — Андерсън грабна куфарчето си и тръгна към вратата, но на прага се обърна. — Слушай, кучи сине! Моята репутация не се нуждае от доказване нито пред тебе, нито пред целия свят. Ти ме познаваш достатъчно добре, за да се справиш сам с цялата мръсотия, без да се обръщаш към професионални детективи. Ако не можеш обаче, не бива да оповестяваш моята кандидатура за директор на Института по генетика следващата седмица. — Отвори вратата. Строс го гледаше, без да отговори. — Нали следващата седмица трябва да я представиш на съвет?
— Съветът е отложен, Гарт. Трябва да си покрия задника, не разбираш ли? Тук не става дума само за парите, които ще загубим за футболното игрище. Става дума за целия университет. Трябва да сме чисти като девици, ако искаме да кандидатстваме за правителствени субсидии или когато обявяваме, че търсим спонсори за университетски театър, трябва да покажа, че съм готов да си съдера задника заради репутацията и добруването на това учебно заведение, иначе кой родител ще си изпрати детето да учи при нас? Това ми е работата. В случая това значи да намеря детектив, който да проучи дали Гарт Андерсън не се чука между два семинара. И аз ще го направя. А тъй като твоята работа е да изследваш тайните на природата и да ги преподаваш, и да станеш директор на Института по генетика, ти си длъжен да отговаряш чинно на всички шибани въпроси, които им хрумне да ти зададат! Нали нямаш нищо за криене?
— Не ти ли е хрумвало, че самият разпит вече е удар по моето име?
— Хрумвало ми е. И аз го обмислих. Гарт, за Бога, ти беше героят на „Нюзуик“. Това е твоята репутация. По-добре ли е да се появиш за втори път в същото списание, но в статия, пълна с внушения, подозрения и манипулации?
— Щом искаш да си играеш на криеница с твоя детектив, аз не мога да ти попреча. — Гарт отново се почувства напълно безсилен. — Но първо можеше да ни попиташ. Жена ми, която ми има пълно доверие, ще ми помогне да открия автора.
— Гарт, не предприемай нищо. Ние ще свършим всичко експедитивно и дискретно.
— Звучи като девиза на твоята детективска фирма.
— Мисля, че май точно така беше — изгледа го глупаво Строс. — Изчакай да видим до какво ще се доберат те. Ние сме на твоя страна, Гарт. Искаме да изчистим името ти.
— Няма от какво да ме чистите. Още не съм обвинен в нищо. Но тъкмо тук е разликата между двама ни. Ние със Стефани търсим един подъл лъжец, който пише мръсни анонимки. Това, което търсиш ти, са свидетелства за моята добродетел. Ако открием доказателства, че съм морално подходящ, веднага ще те уведомим.