— Кой казва, че са само две?
— Гарт.
— Наистина ли? Марти не ми каза. Всъщност какво значение има колко са? Дори да беше само една, нейната поява означава, че аз съм загубила играта. Винаги съм знаела, че не съм за Марти. Нямам висше образование. Не съм чела и половината от книгите, които той е чел. Винаги съм очаквала, че ще си намери някоя по-интелигентна от мене. Разбирате ли, не мога да разговарям с него за тези неща. Колко пъти съм решавала да заговоря и в последния момент отлагах. Сега вече е късно. Той си е намерил друга, от университета.
— Не си внушавай безсмислици. Продължавай да харесваш мъжа си, но не поемай и неговите отговорности върху себе си. Толкова ли си силна, че да носиш отговорност и за всичко, което той прави?
Долорес поръча десерт.
— Защо не започнеш работа, Линда? — попита тя. — Първо, ще имате нужда от пари, поне докато Марти си намери работа. Второ, това ще те разсее. Ела с мен на следващата сбирка на клуба. Там жените се занимават с аранжиране на цветя. Те знаят кога мъжете им си търсят секретарки.
— Не искам да работя като…
— Нямаш избор, Линда. Там ще чуеш къде има вакантни места и ще кандидатстваш. Аз ще ти помогна да си напишеш биографията. Ще изброим всички секретарски длъжности, които си заемала в миналото. Ако желаеш, ще идвам с тебе на интервютата.
— Долорес, престани да се разпореждаш с живота ми!
От съседните маси се заобръщаха.
— Извинявай — изчерви се Долорес. — Стори ми се, че имаш нужда от приятел.
— Имам, вярно е! Не съм неблагодарна, но…
— Ще поръчам по още едно кафе — предложи Сабрина. — Линда, „Колекции“ има нужда от помощник за продажбите на недвижими имоти. Защо не опиташ?
— Нямам представа как се прави.
— Организираме продажбата на самото жилище и на мебелировката — от картините до вилиците и лъжиците. Ще се научиш как да ги оценяваш, как да правиш каталози, как да рекламираш продажбата и след това да я осъществиш. Трябва да си там през цялото време. Има клиенти, които се чудят как да измъкнат я някоя сребърна вилица, я кутийка за емфие.
— О, това е много интересно! — отвърна с блеснали очи Линда. — Ако ми предлагаш само защото в момента имам проблеми…
— Предлагам ти, защото преди пет минути Маделин ми каза, че за недвижимите имоти ще ни трябва човек. Сключила е договори за пет големи продажби.
— Сигурно търси някой с висше образование.
— Линда питам те само дали искаш да опиташ. Не те питам какво ти е образованието.
— Да, разбира се. Страхотно! О, Стефани, как ще ти се отблагодаря?
— Като станеш по-добра от мен в продажбите. Ако един ден аз напусна, ти ще поемеш цялата работа.
— Наистина ли смяташ да напуснеш? Да не би с Гарт да се местите?
— Нямах предвид това. Исках да кажа, ако един ден си намеря друга работа. Както и да е, това няма да стане скоро. А сега трябва да бягам, защото ще загубя и тази.
— Да дойда ли с тебе?
— Още не. Ще говоря с Маделин и ще ти се обадя. Долорес, десет долара стигат ли за обяд?
— Днес аз черпя. Нали аз дадох идеята?
— Благодаря. — Сабрина я целуна леко по бузата. — Следващият път е мой ред.
На вратата се обърна и ги погледа. Долорес говореше нещо, а Линда гледаше замечтано една картина на стената. Тя си спомни за Александра и Габриела. „Дали някой ще помогне на мен, когато кажа истината и напусна завинаги този град? Сигурно точно тогава всички ще имат много работа. О, не, има един човек, който никога няма да ме предаде — каза си, докато, леко усмихната, отваряше вратата на «Колекции». — Госпожа Търкъл ще бъде винаги до мен.“
В петък следобед излезе рано от магазина. Трябваше да занесе на Линда няколко книги по историята на мебелите и каталози с антики.
— Не е нужно да ги наизустяваш — обясни тя. — Трябва да знаеш как да намериш в каталога даден предмет, как да го датираш. Нужно е да познаваш историята на архитектурата и стиловете в интериора. Освен това трябва да имаш представа и за модата в колекционирането на антики. В момента на мода са изделията от лак и политическите плакати. Имам чувството, че следващата ще бъдат куклите. Както и да е, прочети ги и в понеделник ще поговорим.
Докато изкачваше стъпалата към външната врата, си мислеше как ще прекара цял час сама в къщата. Децата бяха на училище, а Гарт — на работа. Но вратата се оказа отключена. Кой ли се бе върнал по-рано?
— Клиф? Пени? — извика тя и изтича на втория етаж. Клиф седеше на леглото си и отчаяно тъпчеше някакви калкулатори и уокмени в найлонова торба. Сабрина се загледа. Имаше и копчета за ръкавели, комплекти за писане, портмонета и бележници.
— Приличаш на пират, заловен при скритото си съкровище — усмихна се тя от вратата.