Тя сведе поглед отново към книгата и точно в този момент на вратата се позвъни. Гарт отиде да отвори и доведе във всекидневната дребен човек на средна възраст, който се представи с името Карл Дженкс, частен детектив, нает от Лойд Строс да направи проверка по анонимните обвинения срещу професор Андерсън.
— Вече разговарях с някои хора — започна той и се настани в удобното кресло, а после се огледа. — Хубава стая. — Докато си записваше нещо в бележника, той свиваше устни подобно на дете, което има проблеми с правописа. — Някой да ви има зъб за нещо, професоре?
Гарт го гледаше упорито право в очите, докато той извърна поглед.
— Направихме списък на студентите, които може би си мислят, че се отнасям зле с тях. Ще го донеса.
— Почакайте малко. Вие помогнахте ли му за списъка, Стефани?
— Срещали ли сме се преди? — повдигна вежди тя.
— Какво? Преди снощи ли? Не си спомням, защо?
— Защото, господин Дженкс, само приятелите ми се обръщат към мен с малкото ми име.
— О, да — каза Дженкс след продължителна пауза. — Извинете ме, мадам. Или може би предпочитате, лейди.
Сабрина се усмихна и не му отговори.
— Е, та какво е положението със списъка, лейди? Помагахте ли при изготвянето му?
— Не.
— А вярвате ли на този списък?
— Какво значи да му вярвам? Това е просто един списък.
— Но може би смятате, че съпругът ви не е включил в него всички.
— Та това е абсурдно.
— А, така ли мислите — измърмори той и записа нещо в бележника си.
Сабрина и Гарт се спогледаха. Не бяха казали нищо, което си заслужаваше да бъде записано.
— Играете ли тенис, професоре?
— Да — отвърна Гарт и го погледна учудено. — Нима и това е в обсега на вашите проучвания?
— Може да се окаже. А вие, госпожо Андерсън?
— Да.
— Да сте играли заедно напоследък?
— Не — обади се веднага Гарт. — Сестрата на съпругата ми почина неотдавна и тя все още е в траур.
— Моите съболезнования. Но животът ви е доста интензивен — партита, откриване на музеи и какво ли още не. Това също ли е част от вашия траур?
— Колко много сте се постарали, господин Дженкс — любезно отбеляза Сабрина. — Проучили сте социалния ни живот. Гарт, смяташ ли, че би трябвало да дискутираме начина си на живот с господин Дженкс?
— Смятам, че господин детективът би трябвало да разговаря за онези анонимни писма, иначе няма смисъл да остава повече.
— Какви чудесни килимчета — каза Дженкс, като отново се оглеждаше наоколо. — От Китай?
— Да — отвърна Сабрина.
— Професорът беше ли с вас в Китай?
— Достатъчно — твърдо каза Гарт и стана. — Ще ви изпратя.
— Професоре, аз провеждам разследване. По разпореждане на вашия шеф.
— Вие не провеждате разследване. Вие само слухтите.
— Точно в това се състои разследването, професоре. Хвърляме стръвта и след това наблюдаваме кой ще клъвне. Трябва да бъдете по-търпелив с мен. Наскоро бяхте в Станфорд, Кънектикът.
— Да — потвърди Гарт, застанал прав до библиотеката с ръка върху стелажа.
— Но не приехте предложената ви там работа, нали?
— Очевидно вие знаете отговора.
— Да, така е. Професор Андерсън беше ли с вас в Китай, госпожо Андерсън?
— Не. Пътувах по линия на Сдружението на търговците с антични предмети, а съпругът ми бе така добър да поеме грижата за децата по време на отсъствието ми.
Дженкс си записа нещо, стиснал отново устни.
— Това семейство Талвия — те са ваши приятели от доста време, нали?
— Точно така — отвърна Гарт равнодушно.
— Те май непрекъснато водят война помежду си, той и неговата малка съпруга.
Не му отговориха.
— Това доста усложнява семейните отношения — отсече Дженкс и пак написа нещо в бележника си. — Човек се изпълва със съмнения. А и вие сте заобиколени с такива очарователни създания, на които трябва да преподавате.
Сабрина срещна погледа на Гарт и едва забележимо поклати глава.
— Май не сте съгласна с мен, госпожо Андерсън? С кое по-точно — за съмненията или за очарователните създания?
— Просто не смятам, че сте глупак.
Дженкс явно започваше да губи самообладание. Извади дъвка от джоба си и я напъха в устата си.
— А сега да поговорим за Блейк. Добре ли го познавате?
— Двамата сме се срещали няколко пъти — отвърна Гарт. Съпругата ми не го познава.
— Е, това е добре за вас, като се има предвид неговата репутация. Доколкото съм чувал, той си пада по тези чаровници, независимо от годините им.