На следващата сутрин Гарт се обади на Лойд Строс.
— Ти си предоставил кариерата ми в ръцете на този глупав кучи син, който вече си е решил, че съм виновен. Предупреждавам те, Лойд…
— Не ме предупреждавай, Гарт. Достатъчно неприятности си имах вече по този въпрос с президента, така че не бих могъл да понеса нито дума повече. Не ти ли е идвало наум, че не само твоята работа и бъдеще зависят от това? Искам всичко да приключи, за да се върнем към нормалното си съществуване. Така че не си въобразявай, че ще изгоня този човек само защото не се е държал както трябва и те е подразнил… Виж какво, аз също не го харесвам, по дяволите. Но трябваше бързо да се свържа с някоя агенция и неговата ми бе препоръчана от човек, който я е ползвал. Ще се обадя да проверя дали не могат да възложат работата на някой друг. Това задоволява ли те?
— Да кажем, че ме задоволява — отвърна Гарт и затвори преди Строс да успее да го предупреди да не предприема нищо самостоятелно. След като Дженкс си отиде, двамата със Сабрина бяха решили да поговорят със студентите от неговия списък. Може би някой щеше да се издаде, мислеха си те. Но дори и това да не станеше, не можеха повече да бездействат.
Той се обади на съпругата си в „Колекции“.
— Просто исках да чуя гласа ти и да ти кажа, че те обичам. Разговарях с Лойд, който ще се опита да замени нашия глупав приятел. А и Марти Талвия най-накрая се обади, каза, че ужасно съжалява, задето ни е развалил настроението. Поръчах му да се погрижи за Линда, вместо да мисли за нас, ние ще се оправим. Тя при теб ли е?
— Да, планираме една продажба. А също така и вечеря в чест на Деня на благодарността. Марти си е намерил нова работа.
— Каза ми. Явно затова е решил да се обади най-накрая. Сигурно е смятал, че не може да се покаже отново пред нас, докато не е намерил начин да си изкарва прехраната. Вечерята за Деня на благодарността може да се превърне и в честване.
— За тях. Но не и за нас, все още.
Сабрина се прибра у дома за около час по обяд, за да се обади в Лондон.
— Никола, тук е Стефани Андерсън. Какво става с „Амбасадор“.
— О, моя скъпа Стефани. Имах намерение да ти пиша. Твоята скъпа сестра би била щастлива, защото всичко върви отлично.
— Какво по-точно означава това, Никола?
— По време на търга купихме старинния файтон и позлатения стенен часовник, за които ти спомена, купихме също така и…
— Никола.
— Да, Стефани.
— Какво продадохте?
— А, какво продадохме ли? През този сезон има намаление…
— По това време на годината не може да има намаление, Никола, за каква всъщност ме смяташ? Това е най-натовареното време за нашите клиенти. А какво става с твоя магазин?
— Нещата вървят… добре.
— Може би причината е в Амелия?
— Скъпа Стефани, говориш точно като Сабрина. Как само ме натъжава споменът за нея.
— Никола, може би е най-добре да извикаш Брайън на телефона.
— Не, не, Стефани, изобщо не се налага. Всъщност ние продадохме френския стенен часовник, онзи с ангелите, ако си спомняш. А също и двете неща, които ти купи по време на търга в Чилтън. Освен това се надявам, че ще убедя лейди Старгрейв да купи някои от мебелите от времето на Джордж V за лятната си къща в провинцията.
— Колко взехте за стенния часовник?
— Три хиляди.
— Можеше да донесе и четири. А за нещата от Чилтън?
— Двайсет и три хиляди за двете.
— Чудесно. Не смятам, че си имал намерение да скриеш това от мен.
— Не, не, скъпа, разбира се, че не. Смятахме да те изненадаме. Но ти измъкна всичко от мен. Как бих могъл да скрия нещо от теб? Дори и да искам, не бих успял. Сидни Джоунс непрекъснато е до мен. Между другото, той пита кога ще дойдеш?
— Скоро. Необходимо ли е моето присъствие в момента?
— Разбира се, скъпа Стефани, след като все още ти взимаш крайните решения за „Амбасадор“. Оливия спомена онзи ден, че толкова й напомняш за Сабрина, че й се иска да се преселиш тук и да си заживеем отново както преди, все едно, че нищо… господи, колко ужасно звучи това, но в устата на Оливия не ми изглеждаше чак толкова…
— Знам, Никола. Оливия умее да представя дори най-ужасните неща по обикновен начин.
— Господи, нима Сабрина ти е разказвала дори такива подробности за нас?
— Често — отвърна и си помисли, че би могла да престане да се преструва, би могла да се върне при тях и да им разкаже цялата истина. Двамата с Никола се разбраха за сумата, която ще получи за пребоядисването на магазина през декември, даде му някои указания какво да купят от два предстоящи търга, а също и за продажбите за Бетина Старгрейв. Никола я слушаше много внимателно. Вече не смееше да се отнася с нея като с некомпетентна провинциалистка, която лесно може да бъде пренебрегната. Накрая затвори телефона, но още преди да излезе от стаята, бе обзета от една нова мисъл, която я накара да седне. Веднага щом се върна при тях и им разкажа цялата истина. Но как бих могла да го направя? Как бих могла да кажа на родителите си или на някой друг, че аз съм Сабрина, след като не искам Гарт да научи това? Ако някой разбере, дори само един-единствен човек, то тогава новината лесно може да достигне и до него.