Тя се изправи и започна да се разхожда напред-назад из стаята.
Не мога да кажа на Гарт истината. Не мога да я кажа на никого.
Но ако не го направя, тогава ще си остана Стефани Андерсън до края на живота си.
Сабрина Лонгуърт ще бъде мъртва.
О, разбира се, тя е мъртва. Нали всички присъствахме на погребението й?
Ах, Стефани, погледни какво направихме!
Глава 19
На 20 ноември сутринта заваля сняг, спусна се лека мъгла, която сякаш нашепваше какво ще се случи скоро. Небето беше стоманеносиво, надвиснало ниско над двора, като почти докосваше черните клони на високото дърво, по които вече се бяха натрупали снежинки. Гарт включи камината, Сабрина помогна на децата да си намерят шапките и ръкавиците и след това те с внимателни стъпки преминаха през двора, като се обръщаха доволни да видят оставащите след тях следи.
Веднага щом тръгнаха, Сабрина застана до предния прозорец с чашата неизпито кафе в ръка. Дворът бе вече почти побелял от снега, над който стърчаха само хризантемите.
Ето я зимата. Сезоните се сменяха, а те все още не успяваха да очистят името на Гарт от анонимните клевети. Тя се бе опитала да му помогне, като бе непрекъснато до него, двамата се появиха на толкова партита и празненства, че сега получаваха купища покани всеки ден, каквито обикновено намираше в пощенската си кутия в Лондон. Но все още не бяха започнали да разговарят със студентите от списъка. Бяха така щастливи заедно. Обичаха се, беше им приятно да бъдат един с друг. Притесненията след завръщането й от Китай вече бяха забравени. Сега бяха радостни, изпълнени с живот.
Защото сестра ми е мъртва.
Тя се извърна от белия свят навън и се върна в кухнята. Ето отново мислите й бяха насочени към едно и също нещо. Дали беше възможно да забрави действителността или поне да се намери някакъв начин да остане да живее с Гарт и истината да се превърне в част от миналото, което няма нищо общо с настоящето.
Самозаблуждаваше се. А си бе обещала никога да не се опитва да го прави. Защото не би могла да извлича полза от смъртта на сестра си.
Не беше възможно да се промени, макар че се опитваше да забрави всичко това за малко. Някой ден, когато най-малко я очакваме, истината ще изплува. И ще ни унищожи. Телефонът иззвъня, обаждаше се Гарт.
— Погледнах графика си и си спомних, че през декември трябва да присъствам на една среща в Ню Йорк. Можеш ли да уредиш с Маделин да остане сама в магазина? Бих искал да дойдеш с мен.
— Кога през декември?
— На трети. За три дни. Ще попитам Вивиан, дали Пени и Клиф могат да останат при нея. Ще дойдеш ли?
— Да, бих искала — разсеяно отвърна тя, потънала в собствените си мисли. Колко странно, че Гарт се обади точно в момента, когато за пореден път се убеждаваше, че трябва да си тръгне… — Нали не възразяваш, ако след това замина за Лондон, за да проверя как вървят там нещата?
— Разбира се, че не — каза той след кратка пауза. — Искаш ли да дойда с теб?
— Не. Ще отида сама.
Защото никога няма да се върна.
— След като предпочиташ да пътуваш сама, направи го. Колко време ще ти отнеме работата ти там?
— Нямам представа. Но сигурно ще поостана малко, след като веднъж съм отишла, ще бъде в къщата…
Този път паузата бе по-продължителна. Гарт почти бе убедил сам себе си, че тя вече не си мечтае да живее в къщата на сестра си, да следва нейния път. Но ето, че най-внезапно тя отново искаше да ги напусне и да се прехвърли в един друг живот. Точно когато отношенията им бяха най-добри, Стефани се готвеше да избяга. Почуди се дали да не й напомни, че бе обещала да остане поне докато се разкрие кой е написал онова анонимно писмо против него. Но бързо се отказа, не искаше нито да настоява, нито да моли.
— Ще поговорим за това по-късно — каза той. — Но нали няма да се откажеш да дойдеш с мен в Ню Йорк?
— О, не, разбира се. Ще обядвам днес с Вивиан, така че мога да говоря с нея за Пени и Клиф.
— Изглеждаш ми доста тъжна — обяви Вивиан, когато седна до нея в ресторанта. — Като рано настъпилата зима. Мога ли да ти помогна с нещо?
— Говори за весели неща. Например за защитата ти. Гарт казва, че всички от комисията са гласували „за“. Заслужаваш най-сърдечни поздравления.