Момичето явно се смущаваше от изпитателния й поглед.
— Е? — попита накрая то. — Ето ме тук, за какво искахте да говорим?
— Мислех си, че би било добре да се запознаем. Вие скоро ще се дипломирате, нали?
— Да — кратко отсече Рита и стисна с ръка облегалката.
— Но не трябваше ли да се дипломирате през юни?
— Аз… промених плановете си.
— И какво ще правите след завършването?
— Не знам още. Ще пътувам, може би ще започна работа.
— Каква работа?
— Не съм решила още. Нещо вълнуващо. Може би ще стана дизайнер на дрехи или ще се заема с вътрешно обзавеждане. Нещо от този род.
— И ще станете известна?
— Разбира се, защо не?
— Чаят ви, госпожо Андерсън — главният келнер от столовата се бе появил пред тях с количка.
Нат Голднър, който излизаше от библиотеката, се загледа учудено в количката, след това видя Сабрина и й изпрати въздушна целувка за поздрав.
— Как успя да омаеш персонала в кухнята?
— Мисля, че вълшебната думичка е „чай“.
— Не и ако аз я произнеса. Мога ли да седна при вас?
— Извинявай, Нат, но точно сега няма да може. Имаме личен разговор.
— Тогава някой друг път — каза той, кимна на Рита и целуна Сабрина по бузата. — Ще се видим скоро.
— Май въртите всички на пръста си — каза с неприкрита завист момичето.
— Отнасям се с уважение към хората — поправи я тя, като й подаваше чаша с чай. После замислено изрече: — Значи вие искате да станете известна. Сигурно ще си спечелите много приятели, ако това се осъществи.
— Така е — кимна доволна събеседничката й.
— Но също и врагове. Обикновено колкото повече хора познава човек, толкова по-голяма е вероятността да разгневи някого или да предизвика завистта му, при това без дори да си дава сметка как е станало.
— Не разбирам нищо от тези неща.
— Разбира се, вие сигурно ще имате много повече приятели, отколкото врагове, но трябва да сте подготвена и за двете. Защото когато човек е известен, никога не може да е сигурен как се отнасят другите към него или какво говорят зад гърба му. Но известните са подготвени за това, разбира се.
— За кое?
— Че хората биха могли да говорят за тях неща, които не са верни — отвърна съвсем спокойно Сабрина. — Когато се случи нещо подобно, казваме, че е пуснат слух. Питали ли сте се някога как възникват слуховете? Понякога като нещо вълнуващо и дори опасно, друг път, за да може някой да се почувства много важен, трети път — за да се види реакцията на останалите, но вероятно най-често за отмъщение. Още малко чай?
— Не — отвърна Рита, като не сваляше сините си очи от нея.
— Разбира се, човек, който е решил да се посвети на дизайн на дрехи или вътрешно обзавеждане, никога не би си позволил да пуска слухове. В края на краищата от уроците си по история сигурно си спомняте, че в резултат на слухове са избухвали войни, предизвиквани са революции и невероятни паники… Кой би могъл да вярва на човек, позволил си да пуска зловредни слухове? Такъв човек е опасен, защото без да се замисля, пошушва нещо или си прави непристойна шега, или написва анонимно писмо…
— Да не би да се опитвате да ме заплашвате? — попита момичето и примигна с бледите си очи.
— Защо да го правя?
— Защото не ме харесвате.
— Не ви познавам, така че не бих могла нито да ви харесвам, нито да не ви харесвам. — Сабрина напълни чашата й с чай. — Но истината е, че имаме различна представа за лоялност, а интересите ни са се сблъскали по един въпрос.
Рита я гледаше неразбиращо.
— Вашият интерес е свързан с това, което ви е приятно, лоялността ви се ограничава само до вас самата. При други обстоятелства това едва ли щеше да ме интересува, още повече, че смятам самовлюбените хора за доста досадни. Но след като вашият интерес заплашва съпруга ми, който силно ме интересува и на когото дължа лоялност, ние двете неминуемо ще се сблъскаме.
— Не разбирам за какво говорите — намръщено отвърна момичето. — Вие сигурно сте луда.
— Това беше грешка — спокойно заяви Сабрина. — Не трябваше да се конфронтирате с мен, по-добре беше да се опитате да спечелите симпатията ми.
— Не ме интересува какво…
— О, интересува ви. И би трябвало. — Тя се приведе и погледна момичето право в очите. Говореше с нисък глас, но думите отекваха като стоманен звън между тях: — Защото аз мога да ви изложа, да покажа каква сте всъщност и да ви попреча да се дипломирате.
— Не можете да направите подобно нещо! Просто няма да успеете! Само защото съпругът ви ме мрази…
— Съпругът ми ви мрази? Но защо?