— След един час — отвърна Долорес.
Всички се разбързаха да свършат нещо в кухнята, за да стане вечерята по-скоро. Сабрина хвърли поглед към прозореца. Виждаше се единствено тъмнината навън, всички отражения бяха изчезнали.
На следващата вечер след празненството Сабрина се изкачи на третия етаж и седна на бюрото на Стефани. Изпразни от чекмеджетата снимките и плановете, които сестра й бе запазила от своя бизнес с недвижими имоти. Постави всичко в пликове, които щеше да даде на Линда. През следващите години тя щеше да продължи работата, която бе започнала Стефани.
Цареше необичайна за къщата тишина и Сабрина погледна към купа с пликове. Бе направила опит да завърши едно по едно всичко, което по трагичен начин бе прекъснато със смъртта на сестра й. Клиф се бе освободил от влиянието на бандата и почти с радост понасяше ограниченията, които му бяха наложени през последния месец. Бе разказал всичко на баща си и двамата се бяха разбрали. Сабрина не знаеше какъв точно е бил разговорът им, но вечерта, когато си лягаха, Гарт й каза:
— Клиф сигурно ще успее да оцени един ден какво направи ти за нас двамата, като ни помогна да останем приятели. Аз го оценявам. Оценявам теб самата.
Бе помогнала и на Гарт да се спаси от скандала с анонимните писма, историята бе вече почти забравена и той бе потънал в работа, от сутрин до вечер се срещаше и водеше разговори с архитекти и строители за новия Институт по генетика. Подаде ръка и на Линда, когато тя имаше нужда от нея, точно както би направила Стефани. Скоро щяха да започнат уроците на Пени по рисуване, а следващия месец костюмите, които тя бе проектирала и направила, щяха да се използват в училищния куклен театър…
Няма да мога да го видя. А й обещах…
— Мамо, няма ли да слезеш долу?
— Да, Клиф, ей сега…
— На телефона, мамо! От Лондон!
Лондон? По това време? Сигурно се е случило нещо лошо; там беше три часът сутринта. Кой би могъл да звъни…
Тя грабна пликовете и изтича надолу към телефона в спалнята.
— Госпожо Андерсън, аз съм Мишел Бернар, срещнахме се на погребението на Сабрина, ако си спомняте.
— Да, спомням си. Какво се е случило? Нещо с „Амбасадор“? Да не би да…
— Не, става дума за нещо друго. Днес разбрахме от Скотланд Ярд, че Иван Ласло и Рори Кар са арестувани за поставяне на бомба на яхтата на Макс Стайвесънт. Изглежда, че те…
— Почакайте. Моля, почакайте една минута.
— О, по дяволите… Извинявайте, Джули ме предупреди да не казвам всичко така направо…
— Госпожо Андерсън, аз съм Джули Фантъм. Мишел е толкова нетактичен, извинявайте. Не трябваше да ви казва всичко по този начин.
— Няма значение — отвърна Сабрина и седна на ръба на леглото. — Знаех, че на яхтата е имало бомба. Но просто не очаквах в момента да чуя точно това. Всичко ми изглежда толкова далечно. Какво още са разкрили?
— Това е всичко, което знаем. Ще го включим в нашата статия, която излиза през декември. Знаете ли за кражбите на Макс Стайвесънт? И че Ласло и Кар са съхранявали откраднатите вещи? Те двамата се опитвали също така да продават и някои фалшификати наред с истинските антики. Сигурно сте чули всичко това от Сабрина?
— Да. Но какво ще стане с „Амбасадор“?
— Няма нищо страшно. Вашият магазин наистина е в списъка на „Уестбридж“ като един от купувачите; но репортерите търсят сензации, така че няколко фалшиви произведения на изкуството едва ли ще ги заинтересуват. За тях са важни Ласло и Кар, които са поставили бомбата на яхтата на Стайвесънт. Това наистина е нещо сензационно. А то по никакъв начин не е свързано с „Амбасадор“.
— Не, свързано е. Ако Сабрина е била убита, защото е знаела нещо…
— Едва ли има нещо такова. Знаехме, че вие сигурно ще се опасявате от подобно развитие на нещата и преди не можехме със сигурност да ви кажем дали сте права, или грешите. Но сега нещата са ясни. Кар и Ласло са се разприказвали в полицията, взаимно се обвиняват за всичко, но всъщност цялата работа се свежда до тяхната кавга със Стайвесънт за фалшификатите. Той ги е предупреждавал, че те могат да бъдат открити, което ще доведе до разследване и разкриване и на кражбите. Кар и Ласло смятали, че той има намерение да се отърве от тях, така че решили да го изпреварят.
— Значи те са преследвали единствено Макс, а не и Сабрина?
— Точно така. Преди години Ласло е работил известно време на „Лафит“ като секретар на Стайвесънт, участвал е и в някои от кражбите на произведения на изкуството, а после е пренасял крадените вещи по италианската Ривиера.