Гарт се изправи до нея и каза няколко думи за главните цели на института и неговия екип, а заедно с това благодари на всички, които са помогнали за реализирането на тази идея.
— Обаче — добави той — аз бих искал да благодаря на двама души, които ми помогнаха да осъществя целта си. На Лойд Строс, който с много любов и отговорност ръководи университета, и на съпругата ми, която нито за миг не престана да ме окуражава и подкрепя, насърчаваше ме да се стремя към все по-високи и по-високи цели, без, разбира се, да губя постоянната връзка със семейството си и с чудесния ни съвместен живот. — Той погледна надолу и срещна блестящите очи на Сабрина. — Стефани Андерсън.
Всички се изправиха и бурно аплодираха, когато Гарт седна на мястото си и хвана ръката на съпругата си.
— А тя е също най-привлекателната жена, която някога съм познавал — тихо й пошепна той, — и в момента бих предпочел да съм в леглото с нея, вместо в тази огромна зала, пълна с хора.
— Скоро и това ще стане — усмихна се щастливо тя. — Веднага щом успея да те измъкна от другите ти почитатели.
Единственото реално нещо в този миг бяха очите на Гарт, вперени в нейните, ръката му, стиснала нейната, и нежното докосване на устните й от неговите, точно преди президентът на университета да го отвлече за разговор с местни бизнесмени, които бяха изразили желание да създадат фонд за подпомагане на института.
Това беше всичко, което си спомняше от тази вечер, макар че след това разговаря с много хора, а по-късно, след като се прибраха вкъщи и децата си легнаха, двамата с Гарт се любиха. Любиха се така, както бяха свикнали да го правят през последните седмици: бавно, с много нежност, сякаш цялото време на света бе тяхно, за да не пропуснат възможността да дадат колкото се може повече и повече да получат.
Но всички тези моменти по-късно й се губеха, скрити може би в тъмнината, а на сутринта Клиф и Пени ги събудиха, щом слънцето се показа, за да им напомнят за плановете им за уикенда.
— Не сте забравили, нали? Отиваме да караме ски със семейство Голднър!
— Мисля, че има разлика между това да забравиш и това да започнеш уикенда си в един по-цивилизован час — сериозно започна да ги поучава Гарт, докато галеше нежно гърдата на Сабрина под завивката. Но накрая двамата се предадоха и съвсем скоро те вече бяха тръгнали към Мичигън.
И спомените от уикенда бяха също толкова мъгливи, както и всичко останали от тези последни дни. Спомняше си лицето на Гарт близо до своето, когато децата бяха напред и двамата останаха за миг сами, спомняше си как я целуна нежно и й пошепна „Обичам те“, преди Нат и Долорес да ги настигнат. Спомняше си след това ледената спалня, където двамата с Гарт се съблякоха бързо и се вмъкнаха треперещи в студеното легло, как след това се притиснаха един в друг и постепенно се стоплиха, а миг по-късно той почти без да мърда, за да не се губи топлината, бе вече вътре в нея.
Но това беше всичко, един спомен, който й носеше остра болка от преживяното щастие и пълно отчаяние пред бъдещето.
В понеделник рано сутринта двамата си приготвиха багажа за пътуването до Ню Йорк и се сбогуваха с Пени и Клиф по време на закуската.
— Не забравяйте — напомни им Сабрина, — че след училище трябва да отидете у семейство Гудман.
— Няма, не се безпокой. Да не сме бебета.
— Знам — каза тя и прибра една непокорна къдрица от челото на Пени, а след това оправи роклята й. — Просто толкова ще ми липсвате… — гласът й секна и тя бързо се извърна.
— Мамо? — извика разтревожено Клиф. Точно в този момент Гарт влезе от кухнята.
— Случило ли се е нещо?
— Мисля, че мама не е добре.
Гарт се насочи бързо към нея, но Сабрина успя да се овладее.
— Просто леко неразположение — спокойно каза тя. — Сигурно ще ми мине, след като закуся.
— И нищо друго? — изгледа я той изпитателно.
— Не, нищо друго.
Малко по-късно Гарт се бе качил горе, а децата вече бяха облекли палтата си и тя ги завари готови да тръгват.
— Не стой дълго в Англия — помоли я Пени и я прегърна. После продължи да й шепне: — Татко ни предупреди да не те занимаваме с това, каза ни, че имаш някои неща, които трябва да свършиш там, но нали и тук имаш толкова работа? Няма да останеш там дълго, нали?
Сабрина я целуна по двете бузи и я притисна към себе си.
— Не бих искала. Изобщо нямам желание да ви напускам. Обичам те. Пени. Не забравяй това. Обичам те и се гордея с теб. Ти си моето любимо момиче.