— Ще се опитам да се преборя с тях.
Залата беше пълна; името му привличаше като магнит студентите. Той погледна към тези близо шейсет развълнувани и очакващи лица пред себе си и се почувства силен. Разхождайки се напред-назад, Гарт им говореше с лекота и с много чувство за хумор при това за сериозни научни проблеми, като в същото време съвсем не се отнасяше с тях като със студенти — той ги накара да се почувстват част от научната общност, даде им свобода да задават въпроси или да коментират казаното от него още в момента.
Бе почти четири и половина, когато направи кратка пауза, след това някак си като че между другото каза:
— А сега искам да кажа няколко думи за безсмъртните антитела.
В залата настъпи раздвижване; тази фраза привлече вниманието на всички, а нещо в тона му ги накара да решат, че става дума за нещо наистина важно. Той остана доволен от повишеното внимание.
— Това, върху което работим в момента — започна бавно, като се облегна на катедрата, — е възможността да се създаде безсмъртна човешка имунна система. Тя представлява точно това, което си мислите: непрекъснато възпроизводство на антитела. Изследваме потенциалните възможности за обединяване на две човешки клетки — една, която произвежда антитела, и друга, която непрекъснато ги възпроизвежда. В резултат трябва да се получи хибрид, осигуряващ непрекъснат приток на антитела, които ще увеличат значително естествената защитна система на тялото, тъй като вече е известно, че понякога тя сама не е достатъчно ефективна. С други думи, става дума за безсмъртна имунна система. Освен това антителата ще се използват за изработването на широк спектър от ваксини срещу различни болести.
— Сър — вдигна ръка един от студентите, — не е ли правен вече опит за подобно сливане на клетки при мишка?
— Да, вече десет години се правят такива изследвания. Но вие знаете какви ужасни странични ефекти се получават, когато се лекуват болести у човека с помощта на ваксина с животински антитела. Тези от вас, на които се е налагало да си слагат ваксина против бяс, която се изработва от конски антитела, знаят колко болезнена е тя. Но хората биха приели човешки антитела, както става при преливането на кръв, например, без подобни вредни странични ефекти. Когато усъвършенстваме нашата технология, ние очакваме, че ще произведем неограничено количество подобни антитела, които ще могат да се борят с различните болести.
— Сър, правили ли сте сравнение между състава на ядрото на оригиналния хибрид и този на Производните му, за да се види дали те наистина са идентични? Колко генерации сте проследили и какви методи използвате, за да следите запазването на състава на оригиналната хибридна клетка?
„Има хора, които винаги се опитват да се изтъкнат — помисли си Гарт, — за да направят впечатление и на професора, и на състудентите си.“
— Направили сме сравнение в състава на ДНК в клетките от няколко генерации и до този момент той се оказа напълно идентичен във всяко едно отношение. След като клетките са съвсем еднакви, съществува проблем, както изтъкнахте и вие, как да различим оригинала от копието. Установихме, че най-ефективният метод за постигане на това разграничаване е посредством използването на радиоактивен знак, който се поставя само на оригиналната клетка. Това се оказа напълно достатъчно, дори когато всички елементи съвпадат, чрез този знак различаваме оригинала от копието…
Той внезапно спря поразен от последните си думи: да се разграничи оригиналът от копието. Оригинал. Идентичен. Копие. Да се разграничи оригиналът от… идентично копие. Идентичен. Оригинал. Копие…
Гледаше с невиждащи очи студентите и в същото време в главата му се въртяха объркани спомени. Чаша вино преди вечеря. „Не искам да постъпваш на тази работа във «Фостър Лаб».“ Доводите против Ирма Калън. Укротяването на госпожа Кейси и Рита Макмилън. Назначаването на прислужница, решението да започне нова работа без никакво обсъждане. „Не Сабрина е мъртва…“ На погребението: „Аз съм Сабрина…“. Китай. Китай.
Копието може да бъде разграничено от оригинала.
— Професор Андерсън има друг ангажимент — Ралф бе застанал до него — откъде ли се бе появил? — и довършваше отговора на зададения въпрос, а след това успя набързо да приключи, дискусията. Студентите се изправиха на крака с бурни ръкопляскания. Няколко души се приближиха към тях с явното желание да попитат още нещо, но Ралф ги спря: — Програмата на професора е много напрегната, така че този път няма да можем да дискутираме повече, може би при някое от следващите му посещения…