— Е, по-романтично е от разказ за петролните сондажи в Западна Канада и много по-опасно. — Очите на Доулинг блеснаха зад стъклата на очилата му.
— Животът е пълен с опасности — сви рамене Макс. — Опитай се да пресечеш безопасно Пето Авеню или Виа Венето в Рим.
— Добре — засмя се Роналд. — Утре ще прехвърля по твоята швейцарска сметка десет процента от цената в злато. Когато вазата пристигне в моя дом в Торонто, ще получиш остатъка.
— Няма да стане, Роналд. Когато вазата пристигне в Канада, приблизително четири седмици след като депозираш златото, ще получиш официално известие. Ще искаш първо да я огледаш и ако останеш доволен, ще приведеш остатъка от сумата на моя сметка. Едва след това ставаш неин собственик.
— Казаха ми, че действаш много внимателно — кимна Доулинг. — Това ми харесва. Утре ще се обадя на моя агент.
Макс се надигна от стола и даде знак на келнера.
— Още една бутилка — извика той и огледа залата. Погледът му се спря на една от масите, където келнерът настаняваше две жени и един мъж. Той вторачено се загледа в една от тях.
— … другите ти дейности. Недвижими имоти, казваш? И художествени галерии? При всички законови… — продължи Доулинг, но Макс не го слушаше.
— Извини ме за момент, видях познати.
Той тръгна между масите, като се отбиваше и разменяше по една-две думи с гостите, докато стигна до групата.
— Скъпи Брукс, радвам се да те видя след толкова много години. И Сабрина! — Той поднесе ръката й към устните си. — Чух, че вече живеете в Латинска Америка. Истина ли е или злобна клюка?
Стефани вдигна поглед към него. Тялото му закриваше цялата зала. Тъмният костюм беше идеално скроен, а стойката му — уверена, дори арогантна. Сините му очи я гледаха изпитателно, без да издават нищо за самия него. Той продължаваше да държи ръката й. Тя усети силата, която излъчваше, и по тялото й премина възбуда. Сведе поглед, за да я прикрие, но изражението на непознатия леко трепна и тя разбра, че бе разбрал всичко.
Брукс й помогна да излезе от неловкото положение.
— Габи, запознай се с Макс Стайвесънт. Габриела дьо Мартел.
— Предполагам, че сте дошли в Лондон точно когато аз го напуснах и се преместих в Ню Йорк. — Макс се обърна към тях и целуна ръката на Габи.
— Преди три години — уточни тя, докато го изучаваше с широко отворени очи. — Много съм слушала за вас.
Макс се обърна към Стефани и мило се усмихна.
— Не разбрах дали е вярно, или само злобна клюка. В Бразилия ли живеете?
— Или злобна, или оптимистична, в зависимост от източника — засмя се тя.
— Чувството ви за хумор не е намаляло — усмихна се той. — Ще танцувате ли с мен след вечеря?
— Не съм… — искаше да каже, че не е танцувала от години, но замълча. Може би това не се отнасяше за Сабрина. — Съжалявам, не ми се танцува.
— Ще ми направите услуга. Не съм танцувал от години и се надявам, че няма да критикувате много строго неопитността ми.
— Добре — предаде се тя.
— До скоро. Брукс, Габриела, приятна вечеря. — Поклони се леко и се отдалечи.
— Странно — поде Габи, докато келнерът наливаше вино в чашите им. — Когато чуеш хиляди клюки за някого, оставаш с впечатление, че го познаваш, а когато го срещнеш, се оказва, че е съвсем различен. Ти го познаваш от доста години, нали, Сабрина?
— Да — отвърна предпазливо Стефани. Какво ли е отношението на сестра й към него, мислеше тя. Никога не бе споменавала името му. — Какви слухове се разпространяват за него?
— Зная само онези, които и ти си слушала. Той определено изглежда по-цивилизован от това, което се говори за него. Брукс обаче не го харесва.
— Ти постоянно ме изненадваш, Габи — възрази той. — Нелюбезно ли се държах с Макс?
— Не, но беше някак си пасивен. Така се държиш, които не одобряваш това, което правя или говоря. Обикновено изчакваш да останем само двамата, за да ме зашлевиш с мнението си.
— Така ли? Кога съм постъпвал по този начин?
— Образно казано. С думи.
Настъпи пауза. Брукс взе ръката на Габриела в своята.
— Извинявай — каза той. — Никога не съм искал да те засегна. Обещавам да се държа с Макс Стайвесънт съвсем прилично както пред обществото, така и когато сме само двамата.
— Откъде има толкова пари?
— Очарователният Макс Стайвесънт! — Брукс въздъхна. — Никой не знае с какво точно се занимава. Притежава художествени галерии в Европа и в двете Америки, може би действа и като посредник. Нито една от тези дейности обаче не може да донесе толкова пари, с колкото разполага той. Виждат го често на търгове. Казват, че личната му колекция е една от най-богатите в света. Всичко останало е слухове, клюки. Той не говори за работата си. През последните три години изчезна някъде, така че клюките са още по-ненадеждни.