Стефани застана в средата на залата и си представи как държи рапирата. Спомни си мача, който бе загубила, и кавгата със Сабрина.
— Габи — извика тя, — умирам от глад. Хайде да слезем в града и да хапнем някъде.
Двете тръгнаха надолу по хълма, направо през лозята.
— Добри спомени имам от училище — поде французойката, — но още помня как всички очакваха от мен повече и аз постоянно ги разочаровах. Ти знаеше, че искаш да се занимаваш с изкуство и антики, а единственото, за което мечтаех аз, бе да намеря някого, който да се грижи за мен. Да стои между мен и света и да ме гледа като малко дете. Разбираш ли какво имам предвид?
Стефани кимна, без да откъсва очи от женевското езеро и Алпите на отсрещния бряг. Нима и тя не бе искала същото от Гарт?
— Сега вече имаш Брукс.
— Точно така, имам Брукс, а той не иска от мен нищо друго, освен да се движа правилно по пътя.
— Какъв път? — попита Стефани. Влязоха в кафето, което някога обичаха като ученички.
— Онзи, за който ти ме предупреди.
— Права ли бях?
— Винаги си имала вярна преценка за Брукс. Той иска да има жена — дете, която да възпитава и моделира по свой вкус. Тя трябва да го обожава, същевременно да се чука като професионалистка и да умее да води изискани разговори на вечеря.
— Дали наистина съм имала предвид точно това? — стреснато попита Стефани.
— Е, не съвсем, но приблизително. Тогава не ти повярвах, но сега разбирам, че си била права. Играя ролята, която той очаква от мен. В един момент съм малко момиченце, после се превръщам в разпътна жена, която има хиляди любовници, и накрая съм умната, проницателна дама, която веднага разбира, че той не харесва Макс Стайвесънт, но се опитва да го прикрие.
— Не е лесно.
— О, никак. Понякога се питам кого мамя, него или себе си. Но, Сабрина, какво да правя? Обичам го и единственото, което искам, е да прекарам в прегръдките му целия си живот.
Докато я слушаше, Стефани чертаеше с пръста си криволици по покривката. Спомняше си първата година с Гарт, в Ню Йорк, преди да се оженят, когато всичко беше ново и прекрасно. Той я обичаше такава каквато е.
Трябваше да се опитат отново да намерят онази любов. Тя не би могла да изчезне напълно. Ако се върне и му каже, че иска да започнат отново… Не, не можеше да се върне. Не днес. Как би могла да влезе вкъщи и да извика: „Здравейте! Току-що се върнах“, и да се озове лице в лице с приготвящата вечеря Сабрина. Все пак оставаха само три дни. После ще бъде отново с Гарт и децата. Само един уикенд й оставаше. А какво ще намери, като се върне? Едно мръсно анонимно писмо за похожденията на мъжа й, безпаричие, Пени, която иска да взема уроци по рисуване, Клиф, който краде от рафтовете на магазините, бизнеса й, който вече веднъж пропадна. И това е всичко. Седи там и я чака. Не искаше да мисли за това, поне докато е тук. Нищо не можеше да направи, само ще си развали почивката. Ще има достатъчно време да го обмисли, когато се върне. Достатъчно време, за да се опита да го оправи.
Габриела не млъкна през целия път до Берн и Стефани научи още куп подробности от живота на Сабрина. „Колко неприятно, че трябва да си тръгна. С тази информация мога да се правя на Сабрина поне още две-три седмици“ — помисли кисело.
Беше нервна, когато Брукс ги поведе към Курсаал. Никога не беше опитвала хазартни игри и не искаше да се учи с парите на сестра си. Габриела и Брукс купиха жетони за трима, без дори да я попитат дали ще играе. „Единственото, което се иска от мен, е да се преструвам що-годе добре“ — реши тя и не възрази.
— Какво ти става? — попита я Габриела след едно от залаганията. — Не си ли прекалено предпазлива? Брукс ще се засегне.
— Не съм предпазлива, просто не виждам какъв е смисълът да…
— Не е както в Монте Карло — намеси се Брукс, — но е най-доброто казино в Берн. В края на краищата всички приходи от него отиват в онзи музей, за който ти организираш разни благотворителни кампании.
„Господи, те ми говорят за приходи — помисли тя, — а аз даже не зная какво означава да залагаш!“
След малко обаче започна да печели. Бе заложила на първата цифра от телефона си в Евънстън. После заложи на номера на домашния си адрес, рождените дни на Пени и Клиф и на всичките спечели.
— Каква система ползваш? — Очите на Габриела блестяха.
— Рождени дни, адреси и телефонни номера.
— Не ти вярвам, Сабрина, това не е система, а магия!
— Може и да си права. След малко смятам да излетя от казиното на метла.
Тя заложи на първата цифра от телефонния номер в Лондон и загуби. Опита и с номера на къщата и отново загуби.